Библия — Стар завет

1. В начало Бог сътвори небето и земята.

2. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата.

3. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.

4. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината.

5. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината — нощ. Биде вечер, биде утро — ден един.

6. И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана.)

7. И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана.

8. Твърдта Бог нарече небе. (И видя Бог, че това е добро.) Биде вечер, биде утро — ден втори.

9. И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. (Водата под небето се събра на местата си, и се яви суша.)

10. Сушата Бог нарече земя, а събраните води — морета. И видя Бог, че това е добро.

11. И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе (по свой род и подобие), и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана.

12. И произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род (и подобие), и (плодно) дърво, що дава (на земята) плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че това е добро.

13. Биде вечер, биде утро — ден трети.

14. И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, (за да осветляват земята и) да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години;

15. да бъдат те светила на небесната твърд, за да светят на земята. Тъй и стана.

16. И създаде Бог двете големи светила; по-голямото светило да управлява деня, а по-малкото светило да управлява нощта, създаде и звездите;

17. и ги постави Бог на небесната твърд, за да светят на земята,

18. да управляват деня и нощта и да отделят светлина от тъмнина. И видя Бог, че това е добро.

19. Биде вечер, биде утро — ден четвърти.

20. И рече Бог: да произведе водата влечуги, живи души; и птици да полетят над земята по небесната твърд. (Тъй и стана.)

21. И сътвори Бог големи риби и всякакъв вид животни-влечуги, които произведе водата, според рода им, и всякакви пернати птици според рода им. И видя Бог, че това е добро.

22. След това Бог ги благослови и рече: плодете се и множете се и пълнете водите в моретата, и птиците да се множат на земята.

23. Биде вечер, биде утро — ден пети.

24. И рече Бог: да произведе земята живи души според рода им, добитък и гадини, и земни зверове според рода им. Тъй и стана.

25. И създаде Бог земните зверове според рода им, и добитъка според рода му, и всички земни гадове според рода им. И видя Бог, че това е добро.

26. След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята.

27. И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.

28. И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя) и над всякакви животни, които пълзят по земята.

29. И рече Бог: ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе — това ще ви бъде за храна;

30. а на всички земни зверове, на всички небесни птици и на всяка (гадина), която пълзи по земята и има жива душа, дадох за храна всичкия злак тревист. Тъй и стана.

31. И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро. Биде вечер, биде утро — ден шести.

1. Така бидоха свършени небето и земята и цялото им воинство.

2. И свърши Бог до седмия ден Своите дела, що прави, и в седмия ден си почина от всичките Си дела, що извърши.

3. Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всички Свои дела, що бе сътворил и създал.

4. Ето, тъй станаха небето и земята, при сътворението им, в онова време, когато Господ Бог създаде земята и небето,

5. и всякакво полско храсте, което го нямаше още на земята, и всякаква полска трева, що не бе още никнала; защото Господ Бог не пращаше дъжд на земята, и нямаше човек, който да я обработва,

6. но пара се вдигаше от земята и оросяваше цялото земно лице.

7. И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа.