Библия — Стар завет

42. Аз отговорих и казах: „ако съм придобил благодат, ще говоря.

43. Както семето на земеделеца, ако не изникне, или навреме не приеме Твоя дъжд, или се развали от много дъжд, загива,

44. тъй е и човек, създаден от Твои ръце, — и Ти се наричаш негов първообраз, защото си подобен нему, за когото си създал всичко, и когото Ти уподоби на семето на земеделеца.

45. Не гневи се против нас, но пощади Твоя народ и помилувай Твоето наследие, защото Ти си милосърден към създанието Си“.

46. Той ми отговори и каза: „сегашното е за сегашните и бъдното — за бъдните.

47. Много ти не достига, за да можеш обикна Моето създание повече от Мене, ако и често да съм се доближавал до самаго тебе, а никога до неправедните.

48. Но и по това си ти дивен пред Всевишния,

49. задето си се смирил, както ти прилича, и не си съдил за себе си тъй, че много да се славиш между праведните.

50. Много и горчиви неволи в последно време ще постигнат ония, които населяват света, защото те ходеха много горделиво.

51. А ти се грижи за себе си и търси слава за подобните на тебе;

52. защото за вас е отворен раят, насадено е дървото на живота, предназначено е бъдното време, готово е изобилието, съграден е градът, приготвени са покой, съвършена благост и съвършена премъдрост.

53. Коренът на злото е запечатан за вас, немощта и тлението са скрити от вас, и покварата бяга в ада, за да бъде забравена.

54. Минаха болестите, и накрая се показа съкровището на безсмъртието.

55. Не се труди повече да изпитваш за множеството на загиващите.

56. Защото, като получиха свобода, те презряха Всевишния, пренебрегнаха закона Му и оставиха пътищата Му,

57. а още и праведниците Му потъпкаха

58. и казваха в сърцето си: няма Бог, макар и да знаеха, че са смъртни.

59. Както вас чака онова, за което се каза по-преди, тъй и тях — жажда и мъки, които са приготвени. Бог не искаше да погуби човека,

60. но самите създадени обезславиха името на Оногова, Който ги е сътворил, и се показаха неблагодарни към Оногова, Който им бе приготвил живот.

61. Поради това Моят съд сега наближава, —

62. това не съм открил на всички, а само на тебе и на малцина, тебе подобни“. Аз отговорих и казах:

63. „ето, сега, Господи, Ти ми показа много личби, които ще наченеш да твориш при края, но не показа, кога“.

1. Той ми отговори и рече: „като измерваш, измервай времето в себе си, и кога видиш, че е изминала една част от посочените преди личби,

2. тогава ще разбереш, че това е тъкмо времето, когато Всевишният ще начене да посещава създадения от Него свят.

3. Когато в света се появят колебания на земята, смутове у народите,

4. тогава ще разбереш, че за това е говорил Всевишният от дните преди тебе, отначало.

5. Както всичко, сътворено в света, има начало и край, та и свършекът бива явен,

6. тъй и времената на Всевишния имат начало, което се открива чрез чудеса и сили, и край, който се появява чрез действия и личби.

7. Всеки, който се спаси и който успее чрез делата си и вярата, в която вярвате, да избегне от казаните по-преди нещастия,

8. ще остане и ще види Моето спасение в земята Ми и в пределите Ми, които съм Си осветил от векове.

9. Тогава ще съжаляват ония, които са отстъпили сега от Моите пътища, и ония, които са ги отхвърлили с презрение, ще бъдат в мъки.

10. Ония, които не Ме познаха, получавайки през живота си благодеяния,

11. и пренебрегнаха Моя закон, не го разбраха, но го презряха, когато още бяха свободни, и когато още беше им отворено място за покаяние,

12. те ще Ме познаят след смъртта си в мъката.

13. Ти не любопитствувай повече, как нечестивите ще се мъчат, но изследвай, как и кога ще се спасят праведните, на които принадлежи светът и заради които е светът“.

14. Аз отговорих и казах:

15. „преди говорих, и сега казвам, и сетне ще говоря, че тия, които ще загинат, са повече от ония, които ще се спасят, както вълна е повече от капка“.

16. Той ми отговори и рече:

17. „каквато нивата, такова и семето; каквито цветята, такива и шарките; какъвто работникът, такава и работата; какъвто земеделецът, такова обработването; защото тогава беше време на века.

18. Когато приготвях света, преди той да е бил, за обиталище на ония, които сега живеят в него, никой Ми не противоречи.

19. А сега, когато тоя свят бе създаден, нравите на сътворените се развалиха при неоскъдна жетва и неизследван закон.

20. И разгледах Аз света: и ето, оказа се опасност от замисли, които се появиха в него.

21. Аз видях и го пощадих, и запазих за Себе Си едно зърно от грозда и един сад от многото.