Библия — Стар завет

42. От целия народ само ти ни остана като грозд от лоза, като светило на тъмно място и като пристанище и кораб, избавен от буря.

43. Нима са малко бедите, които ни постигнаха?

44. Ако ни оставиш, по-добре щеше да бъде за нас да бяхме изгорели, когато горя Сион,

45. защото ние не сме по-добри от ония, които там измряха“. И плакаха те с висок глас. Като им отговарях, аз казах:

46. „надявай се, Израилю, и не скърби, доме Иаковов,

47. защото Всевишният ви помни, и Силният не ви е забравил в бедите.

48. И аз не съм ви оставил и не съм си отишъл от вас, но дойдох на това място да се помоля за разорения Сион и да прося милосърдие за унизената ваша светиня.

49. Сега нека всеки отиде у дома си, и аз ще дойда при вас след тия дни“.

50. И народът си отиде в града, както му казах.

51. Аз пък останах на полето седем дена, както ми беше заповядано, и се хранех през тия дни само с полски цветя, и тревата ми беше храна.

1. След седем дена видях през нощта сън:

2. ето, от морето се подигна вятър, за да раздвижи всичките му вълни.

3. Аз гледах — и ето, излезе силен мъж с небесно воинство, и накъдето и да обръщаше лицето си, за да погледне, всичко, що се виждаше под него, трепереше;

4. и накъдето да отиваше гласът из устата му, разгорещяваха се и се топяха всички, които чуваха гласа му, както се топи восък, кога усети огън.

5. След това видях: ето, събра се безбройно множество люде от четирите небесни ветрове, за да надвият на тоя мъж, който бе се дигнал от морето.

6. Видях, — и ето, той си извая голяма планина и полетя на нея.

7. Аз се мъчих да видя страната или мястото, отдето бе изваяна тая планина, но не можах.

8. След това видях, че всички, които бяха се събрали да го победят, много се уплашиха, но пък се одързостиха да воюват.

9. А той, когато видя, че множеството устремно иде, не дигна ръка, ни копие държеше, нито някакво военно оръжие;

10. но само, както видях, той изпущаше из устата си като че ли огнен лъх и из устните си — като че ли пламенно дишане и от езика си пущаше искри и бури, и всичко това се сля в едно: и огнен лъх, и пламенно дишане, и силна буря.

11. И устремно нападна той това множество, което се бе приготвило да се срази, и изгори всички, тъй че от безбройното множество нищо се не видя, освен прах, и само дъх от дим; видях това и — страх ме обзе.

12. След това видях същия мъж да слиза от планината и да свиква при себе си друго, мирно множество.

13. И мнозина пристъпваха към него, едни с весели лица, други с тъжни, едни бяха свързани, други биваха донасяни, — и аз прималях от голям страх, събудих се и казах:

14. „Ти отначало показа на раба Си тия чудеса и ме намери достоен, да приемеш молитвата ми;

15. покажи ми прочее и значението на тоя сън,

16. защото, както аз разбирам с разума си, тежко на ония, които ще бъдат оставени до ония дни, а още по-тежко на ония, които не са оставени,

17. защото ония, които не са оставени, бяха печални.

18. Сега разбирам, че онова, що е оставено за последните дни, ще срещне тях, както и ония, които са оставени.

19. Затова те се намериха в големи опасности и големи мъчнотии, както показват тия сънища.

20. Но за оногова, който е в опасност, по-лесно е да пренесе това, нежели да премине като облак от тоя свят и да не види онова, което ще стане в последните времена“. Той ми отговори и каза:

21. „ще ти кажа и значението на видението и ще ти открия онова, за което говори.

22. Понеже ти говори за ония, които са оставени, то ето обяснението:

23. който издържи опасността в онова време, той ще се запази, а които паднат в опасност, това са ония, които имат дела и вяра у Всемогъщия.

24. И тъй, знай, че ония, които са оставени, са по-блажени от умрелите.

25. Ето обяснение на видението: понеже ти видя мъж, който се издигаше изсред морето,

26. това е Оня, Когото Всевишният пази дълго време, Който чрез Самия Себе Си ще избави Своето творение и ще ръководи ония, които са оставени.

27. А дето видя, че от устата му излизаше като че ли вятър, огън и буря,

28. и че той не държеше нито копие, нито друго някое военно оръжие, но устремът му порази множеството, което бе дошло да го победи, — то ето обяснението:

29. ето, настъпват дни, когато Всевишният ще начене да избавя ония, които са на земята,

30. и ще направи да се слисат живеещите на земята, —

31. и ще предприемат война едни против други, град против град, област против област, народ против народ, царство против царство.

32. Когато това стане и се явят личбите, които по-преди ти показах, тогава ще се открие Моят Син, Когото ти видя като мъж, който се издига.