Библия — Стар завет

21. защото Твоят закон е изгорен, и затова никой не знае, какво си Ти извършил, или какво трябва те да вършат.

22. Но ако съм придобил милост пред Тебе, прати ми Духа Светаго, да напиша аз всичко, що е било направено в света от начало, що е било написано в Твоя закон, за да могат людете да намерят пътеката, и ония, които поискат да живеят в последните времена, да могат да живеят“.

23. И Той ми отговори и рече: „иди, свикай народа и му кажи, да те не търси в течение на четирийсет дена.

24. А ти си приготви повече дъсчици и вземи със себе си Сария, Даврия, Салемия, Ехана и Асиеля, — тия петима, сръчни бързописци,

25. и дойди тука. И Аз ще запаля в сърцето ти светилото на разума, който няма да угасне, докле се не свърши онова, което ще почнеш да пишеш.

26. И когато свършиш това, едно обяви, а друго тайно предай на мъдрите. Утре в тоя час ти ще почнеш да пишеш“.

27. Тогава аз отидох, както ми Той заповяда, и свиках целия народ и казах:

28. „слушай, Израилю, тия думи:

29. нашите бащи бяха странници в Египет — и оттам бяха освободени,

30. и приеха закон на живота, който не спазиха, който и вие след тях нарушихте.

31. И вам бе дадена земя за наследие и земя Сион; но вашите бащи и вие вършехте беззаконие и не следвахте ония пътища, които Всевишният ви бе заповядал, —

32. и Той, като праведен Съдия, отне ви сега онова, което беше ви дарувал.

33. И сега вие сте тука и вашите братя между вас.

34. Ако управлявате вашето чувство и образовате сърцето си, ще запазите живота си и след смъртта ще получите милост.

35. Защото след смъртта ще настане съд, когато ще оживеем, — и тогава имената на праведните ще се обявят и делата на нечестивците ще се покажат.

36. Никой сега да не дохожда при мене и да ме не търси, докле не изминат четирийсет дена“.

37. И взех аз петимата мъже, както ми Той заповяда, и отидохме на полето и там останахме.

38. И ето, на втория ден към мене извика глас: „Ездра, отвори си устата и изпий онова, с което ще те напоя“.

39. Аз отворих устата си, и ето, бе ми подадена пълна чаша, напълнена като че ли с вода, но цветът на това нещо приличаше на огън.

40. Тогава взех и пих; и когато пих, в сърцето ми закипя разум, и в гърдите ми растеше мъдрост, понеже духът ми се подкрепваше от паметта;

41. устата ми бяха отворени и вече се не затвориха.

42. Всевишният даде разум на петимата мъже, и те нощя пишеха поред онова, което им се казваше и което те не знаеха.

43. Те нощя ядяха хляб, пък аз говорех деня, а нощя не мълчах.

44. В четирийсет дена бяха написани деветдесет и четири книги.

45. И когато изтекоха четирийсет дена,

46. Всевишният каза: „първите, които ти написа, изложи открито, за да ги четат и достойни и недостойни,

47. но последните седемдесет запази, за да ги предадеш на мъдрите измежду народа,

48. защото в тях е проводникът на разума, изворът на мъдростта и реката на знанието“. Тъй и направих.

1. Говори тъй, че да чуе Моят народ думите на пророчеството, които ще вложа в твоите уста, казва Господ,

2. и поръчай да се напишат те на хартия, защото са верни и истински.

3. Не бой се, че против тебе ще кроят замисли, и да те не смущава неверието на ония, които ще говорят против тебе,

4. защото всеки неверник в неверието си ще умре.

5. Ето, Аз ще напратя, казва Господ, върху земния кръг бедствия: меч и глад, смърт и гибел,

6. задето нечестието на людете оскверни цялата земя, и гибелните им дела станаха премного.

7. Затова Господ казва:

8. няма вече да мълча за беззаконията, които те нечестиво вършат, и няма да търпя у тях онова, което те престъпно вършат: ето, невинната и праведна кръв вика към Мене, и душите на праведните непрестанно викат.

9. Ще им отмъстя, казва Господ, и ще Си взема от тях всяка невинна кръв.

10. Ето, Моя народ водят като стадо на клане; няма вече да търпя, да живее той в Египет,

11. но ще го изведа с ръка силна и с мишца висока, и ще накажа Египет с пораза, както преди, и ще погубя цялата му земя.

12. Ще заплаче Египет и основите му, наказани с пораза и отмъщение, което ще му напрати Бог.

13. Ще заплачат земеделците, които обработват земята, защото семената им ще оскудеят от главня, град и от страшна звезда.

14. Горко на света и на ония, които живеят в него,

15. защото приближи се мечът и тяхното изтребване, и ще се дигне народ против народ за война, и мечовете са в ръцете им.

16. Людете ще станат непостоянни и, надвивайки един другиму, ще почнат да се не грижат за царя си, и началниците — за вървежа на своите работи в пределите на властта им.