Библия — Стар завет

10. Тогава той събра всички годни за бой мъже, побърза да довърши стените на Иерусалим и от всички страни го укрепи.

11. После прати в Иопия Ионатана, Авесаломовия син, и с него доста войска, и той изгони ония, що бяха в нея, и остана там.

12. Между това Трифон се вдигна от Птолемаида с многобройна войска, за да влезе в Иудейската земя; с него беше и Ионатан под стража.

13. Симон пък разположи стан при Адида срещу равнината.

14. Когато Трифон узна, че Симон завзел мястото на брата си Ионатана, и мислел да встъпи в сражение с него, прати до него пратеници да му кажат:

15. „за среброто, с което брат ти Ионатан задлъжня на царската хазна поради нуждите, що той имаше, ние го задържахме.

16. Прати, прочее, сега сто таланта сребро и за заложници двама негови сина, та, като го пусна, да се не отметне той от нас, — и ние ще го пуснем“.

17. Симон разбираше, че те говорят с него коварно, но прати среброто и децата, за да не си навлече голяма омраза от народа,

18. който би казал: „заради това, дето не пратих среброто и децата, Ионатан загина“.

19. И тъй, той прати децата и сто таланта; но Трифон излъга и не пусна Ионатана.

20. След това Трифон тръгна, за да влезе в страната и да я разори, и отиде по околен път против Адара. Но Симон и войската му вървяха след него навред, където той и да отиваше.

21. А ония, които бяха в крепостта, пратиха до Трифона пратеници, за да го накарат да дойде при тях през пустинята и да им прати храни.

22. Трифон приготви всичката си конница, за да иде нея нощ, но имаше голям сняг, и не отиде поради снега, а, като стана, отиде в Галаад.

23. Когато пък се приближи до Васкама, умъртви Ионатана, който биде и погребан там.

24. След това Трифон се върна и отиде в земята си.

25. Тогава Симон прати, та взе костите на брата си Ионатана и ги погреба в Модин, град на неговите отци.

26. И го оплаква горко цял Израил, и тъжиха за него много дни.

27. Симон съгради паметник над гробницата на баща си и братята си от дялан камък отпред и отзад и го издигна високо, за да се вижда отдалеч;

28. той тури върху него седем пирамиди, една срещу друга, на баща си, на майка си и на четирите братя;

29. направи на тях изкусни украшения, като тури наоколо високи стълбове, а на стълбовете — пълно въоръжение, за вечен спомен, и до оръжията — изваяни кораби, тъй че всички, които плуваха по морето, ги виждаха.

30. Тоя надгробен паметник, който той направи в Модин, стои доднес.

31. Трифон пък с коварство поведе на път младия цар Антиоха и го уби,

32. възцари се вместо него, като възложи на себе си короната на Азия, и нанесе голямо поражение на земята.

33. А Симон строеше крепости в Иудея, укрепяваше ги с високи кули и големи стени, с порти и ключалки и трупаше в крепостите храни.

34. След това той избра и прати мъже при цар Димитрия да молят, да облекчи страната, защото всички Трифонови деяния бяха грабителски.

35. Цар Димитрий му прати отговор на тия думи и му написа това писмо:

36. „Цар Димитрий до Симона първосвещеника и приятеля на царете и до старейшините и до иудейския народ — поздрав.

37. Получихме златната корона и палмовото клонче, което пратихте, и сме готови да свържем с вас пълен мир и да пишем на бирниците да ви опростят данъците.

38. И всичко, което постановихме за вас, да остане неизменно, и крепостите, които построихте, нека принадлежат вам.

39. Прощаваме ви също необмислените ваши грешки доднес и данъка за венците, който сте длъжни да плащате; и ако друго нещо е било взимано в Иерусалим, вече не ще се взима.

40. И ако измежду вас се намират способни да бъдат записани в числото на ония, които са под заповед при нас, нека се записват, и нека бъде мир между нас“.

41. В сто и седемдесетата година биде снето от Израиля игото на езичниците,

42. и израилският народ в преписката и договорите почна да пише: „в първата година при Симона, великия първосвещеник, вожд и управител на иудеите“.

43. В това време Симон нападна Газа, обиколи я с войска, направи обсадни машини и ги привлече до града, разби една кула и я завладя;

44. а ония, що бяха на машината, скочиха в града, и в града стана голям смут.

45. Тогава се изкачиха на стената гражданите с жени и деца, раздраха дрехите си, като викаха високо и молеха Симона да ги пощади,

46. думайки: „постъпи с нас не според нашите зли работи, но според твоята милост“.

47. И умилостиви се над тях Симон и не воюва с тях, а само ги изгони из града и очисти домовете, в които се намираха идоли и тъй влезе в града със славословия и благословии.