Библия — Стар завет

26. Той прати в стана им съгледвачи, които се върнаха и му известиха, че се готвят да нападнат връз тях тая нощ.

27. Затуй, щом зайде слънце, Ионатан заповяда на своите да бодърствуват, да бъдат въоръжени и да се готвят за сражение цяла нощ; и постави около стана предна стража.

28. Неприятелите чуха, че Ионатан със своите се е приготвил за сражение, уплашиха се и се ужасиха в сърцето си и, като запалиха огньове в стана си, избягаха.

29. Ионатан пък и тия, що бяха с него, не узнаха това до сутринта, защото виждаха, че горят огньове.

30. И се спусна Ионатан след тях, но не ги настигна, защото бяха вече минали река Елевтера.

31. Тогава Ионатан се обърна против арабите, наричани заведеи, разби ги и взе плячката им.

32. После се върна, дойде в Дамаск и премина по цялата оная страна.

33. А Симон излезе и премина до Аскалон и до близките крепости; след това се върна в Иопия и я завладя,

34. защото чу, че (иопяните) искат да предадат крепостта на войските на Димитрия, — и тури там стража, за да я пази.

35. Ионатан се върна и свика най-старите от народа и се съветва с тях, за да построят крепости в Иудея,

36. да издигнат иерусалимските стени и да построят висока преграда между крепостта и града, за да я отделя от града — тъй че крепостта да бъде отделно, и да няма в нея ни купуване, ни продаване.

37. Когато се събраха да строят града, част от стената при потока на изток се срути; и поправиха срутената част, която се нарича Хафената.

38. А Симон построи Адида в Сефила и укрепи портите и ключалките.

39. В туй време Трифон се домогваше да стане цар на Азия, да тури на себе си корона и да дигне ръка против цар Антиоха,

40. но се страхуваше да не би да му попречи Ионатан и да му отвори война; затова диреше случай да хване и убие Ионатана и, като се дигна, отиде във Ветсан.

41. Ионатан излезе срещу му с четирийсет хиляди отбор мъже, готови за бой, и дойде във Ветсан.

42. Когато Трифон видя, че Ионатан иде с многобройна войска, побоя се да дигне връз него ръка,

43. и прие го с чест и го представи на всичките си приятели, даде му подаръци и заповяда на войските си да му се покоряват като на самия него.

44. После каза на Ионатана: „защо отрудняваш целия тоя народ, когато не ни предстои война?

45. Прочее, разпусни ги сега по домовете им, а за себе избери малко мъже, които да бъдат с тебе, та да идем заедно в Птолемаида; аз ще ти предам нея и другите крепости, останалите войски и всички бирници, и после ще се върна, защото за туй аз дойдох тук“.

46. Ионатан му повярва и направи тъй, както му оня рече, и разпусна войските, които си отидоха в Иудейската земя;

47. със себе си пък остави три хиляди мъже, от които две хиляди остави в Галилея, а хилядата тръгнаха с него.

48. Но щом влезе Ионатан в Птолемаида, птолемаидчани затвориха портите и го хванаха, и всички, които бяха влезли с него, убиха с меч.

49. Тогава Трифон прати войска и конница в Галилея и на голямата равнина, за да изтребят всички, които бяха с Ионатана.

50. Но ония, като чуха, че Ионатан е хванат и погина заедно с тия, що бяха с него, ободриха се един друг и излязоха в гъст строй, готови да се бият.

51. Преследващите, като видяха, че работата се касае до живота им, върнаха се назад,

52. а ония всички благополучно пристигнаха в Иудейската земя; оплакваха Ионатана, както и тия, що бяха с него, и бяха под голям страх: цял Израил горко плака.

53. Тогава всички околни народи искаха да ги изтребят, защото говореха: „сега те нямат началник и поборник; нека сега воюваме против тях и да изтребим измежду людете тяхната памет“.

1. Като чу Симон, че Трифон събрал голяма войска, за да иде в Иудейската земя и да я разори,

2. и видя, че народът е в страх и трепет, влезе в Иерусалим и събра народа,

3. ободряваше ги и казваше им: „сами знаете, колко аз, братята ми и домът на баща ми направихме заради тия закони и светини, знаете войните и угнетенията, които ние изпитахме.

4. Затова и погинаха за Израиля всички мои братя, и останах аз сам.

5. И сега, не дай Бог да почна да щадя живота си през всичкото време на угнетението, защото аз не съм по-добър от моите братя.

6. Но ще отмъщавам за моя народ и за светилището, за нашите жени и деца, защото всички народи от вражда против нас се съединиха, за да ни изтребят“.

7. И разпали се духът на народа, щом чу тия думи;

8. и отговориха с висок глас, като казаха: „ти си наш вожд вместо Иуда и Ионатана, твоя брат.

9. Води нашата война, и каквото ни кажеш, всичко ще направим“.