Библия — Стар завет

76. Тогава уплашените жители му отвориха града, и Ионатан завладя Иопия.

77. Като чу туй, Аполоний взе три хиляди конника и голяма войска, па потегли за Азот, като да искаше да мине през него, а между туй дойде в равнината, защото имаше голяма конница и се надяваше на нея.

78. Ионатан пък вървя след него до Азот, и удариха се войските.

79. В туй време Аполоний тури хиляда ездачи в скришно място зад тях;

80. но Ионатан узна, че зад него има засада. И обиколиха войската му и хвърляха в народа стрели от сутринта до вечерта;

81. народът пък стоеше, както бе заповядал Ионатан; най-после ездачите се умориха.

82. Тогава Симон поведе войската си и нападна отряда, защото конниците изнемощяха; те бяха разбити от него и удариха на бяг.

83. Конниците се разпръснаха по равнината и избягаха в Азот, като влязоха в Бетдагон, тяхно капище, за да се спасят.

84. Но Ионатан изгори Азот и околните градове; той взе плячката им и изгори с огън капището на Дагона заедно с избягалите в него.

85. Убити от меч и изгорени имаше до осем хиляди мъже.

86. Оттам тръгна Ионатан и разположи стан срещу Аскалон; но жителите на града го посрещнаха в голяма почест.

87. И върна се Ионатан с всички, които бяха при него в Иерусалим, с много плячка.

88. Когато цар Александър чу за тия събития, изново почете Ионатана,

89. като му прати златна тока, каквато според обичая се даваше на царските роднини, и му подари да владее наследствено Акарон и цялата му област.

1. Между това египетският цар, като събра войска многобройна като пясъка на морския бряг, и много кораби, домогваше се да завладее с хитрост Александровото царство и да го присъедини към своето царство.

2. Той дойде в Сирия с миролюбиви речи, и жителите му отваряха градовете и го посрещаха, понеже цар Александър бе заповядал да го посрещат, защото му беше тъст.

3. Когато пък Птоломей влизаше в градовете, във всеки град оставяше войска за стража.

4. Когато се приближи до Азот, показаха му изгореното капище на Дагона, Азот и околните разрушени градове, също и телата на убитите и на изгорените в битката, защото ги бяха натрупали на купове по пътя му,

5. също разказаха на царя всичко, което Ионатан бе направил, като се оплакваха от него; но царят премълча.

6. Тогава Ионатан излезе и посрещна с почит царя в Иопия: поздравиха се един друг и пренощуваха там.

7. Ионатан изпроводи царя до реката, която се нарича Елевтера, и после се върна в Иерусалим.

8. Цар Птоломей пък завладя градовете по морския бряг до приморска Селевкия и кроеше лоши планове против Александра.

9. И прати пратеници при цар Димитрия да кажат: „дойди тук да свържем помежду си съюз, и аз ще ти дам дъщеря си, която Александър има, и ти ще царуваш в царството на твоя баща.

10. Аз се кая, задето му дадох дъщеря си, защото той иска да ме убие“.

11. Тъй го клеветеше, защото сам се домогваше до неговото царство.

12. И, като отне от него дъщеря си, даде я на Димитрия и стана чужд за Александра, — и появи се враждата им.

13. И влезе Птоломей в Антиохия и тури на главата си две корони — на Азия и на Египет.

14. В това време цар Александър се намираше в Киликия, защото жителите на тия места въставаха против него.

15. Като чу това, Александър отиде да воюва против него; тогава Птоломей изведе войската си, посрещна го с голяма сила и го обърна на бяг.

16. И бяга Александър в Арабия, за да се скрие там; цар Птоломей пък се въздигна.

17. Завдиил, арабиец, отсече главата на Александра и я прати на Птоломея.

18. А цар Птоломей умря на третия ден, и жителите в крепостите изтребиха останалите негови войски в крепостите.

19. И възцари се Димитрий в сто шейсет и седмата година.

20. В ония дни Ионатан събра иудеите, за да завладеят иерусалимската крепост, и постави пред нея много машини.

21. Но някои, които ненавиждаха своя народ, отстъпници от закона, отидоха при царя и обадиха, че Ионатан обсажда крепостта.

22. Когато той чу това, разгневи се, бързо се приготви и тръгна за Птолемаида, като писа на Ионатана да не обсажда крепостта, а колкото е възможно по-скоро да иде да го посрещне в Птолемаида, за да се разговорят.

23. Но Ионатан, като изслуша това, заповяда да се продължава обсадата и, след като избра някои от израилските старейшини и от свещениците, реши да се изложи на опасност.

24. Взе сребро и злато, дрехи и много други дарове, та отиде при царя в Птолемаида и спечели благоволението му.

25. И макар някои отстъпници от тоя народ да го клеветеха,