Библия — Стар завет

60. Ионатан излезе в поход и минаваше по оттатъшната страна на реката (Иордан) и по градовете; при него се събраха на помощ всички сирийски войски; той дойде в Аскалон, и жителите на града го посрещнаха с чест.

61. Оттам отиде той в Газа, но жителите на Газа се затвориха. Той обсади града, изгори с огън предградията му и ги опустоши.

62. Тогава жителите на Газа помолиха Ионатана, и той се придобри с тях, само че взе заложници синовете на техните началници и ги изпрати в Иерусалим; след това премина страната до Дамаск.

63. Ионатан чу, че в Кадис, в Галилея, дошли военачалниците на Димитрия с многобройна войска, за да изпъдят него от страната,

64. и отиде насреща им, а брата си Симона остави в страната.

65. Симон разположи стана си при Ветсура, обсажда я много дни и я затвори.

66. Обсадените го молиха за мир, и той се съгласи, но ги изгони оттам, завладя града и тури в него стража.

67. А Ионатан и войската му разположиха стан при Генисаретските води и рано сутринта дойдоха в равнина Насор.

68. И ето, войската на другоплеменниците се срещна с него на равнината, като бе оставила срещу него засада в планините, сама пък отиваше към него от противоположната страна.

69. И излязоха из местата си ония, що бяха в засадата, и почнаха да се сражават; тогава всички, що бяха с Ионатана, удариха на бяг,

70. и ни един от тях не остана, освен Мататий, Авесаломов син, и Иуда, Халфиев син, — началници на военните отреди.

71. Ионатан раздра дрехите си, посипа с пръст главата си и се моли.

72. След това се върна да се сражава с тях и ги разби, и те бягаха.

73. Тогава ония, които бяха побягнали от него, като видяха това, върнаха се и заедно с него ги преследваха до Кадис, до самия им стан, и там се спряха.

74. В оня ден от другоплеменниците паднаха до три хиляди мъже; Ионатан се върна в Иерусалим.

1. Като видя Ионатан, че времето му благоприятствува, избра мъже и ги прати в Рим да възобновят и закрепят приятелството с римляните;

2. и до спартанците и в други места прати писма за същото.

3. Дойдоха ония в Рим, влязоха в съвета и казаха: „първосвещеник Ионатан и иудейският народ ни прати да възобновим приятелството с вас и съюза, както преди“.

4. И дадоха им писма до местните началници, щото те да ги изпроводят до Иудейската земя с мир.

5. Ето препис от писмото, което Ионатан писа до спартанците:

6. „първосвещеник Ионатан и народните старейшини и свещениците и останалият народ иудейски до братята спартанци — поздрав.

7. Преди много време още Дарий (Арей), който царува у вас, беше пратил писма до първосвещеник Ония, че вие сте наши братя, както показва преписът.

8. Ония прие с чест пратения мъж и получи писмата, в които ясно се говореше за съюз и за приятелство.

9. Ние пък, макар да нямаме нужда от тях, като имаме за утешение свещените книги, които са в нашите ръце, —

10. решихме да пратим до вас, за да възобновим братство и приятелство и да не се делим от вас, защото много време се измина, откак вие пращахте до нас.

11. Ние непрестанно във всяко време както в празници, тъй и в другите установени дни — си спомняме за вас при нашите жертвоприношения и молитви, както трябва и е прилично да си спомняме за братя.

12. Ние се радваме за вашата слава;

13. нас пък обикалят много беди и чести войни, защото воюваха против нас околните царе.

14. Но ние не искахме да безпокоим вас и другите съюзници и наши приятели в тия войни,

15. защото имаме небесна помощ, която ни помага; ние се избавихме от нашите врагове, и нашите врагове са усмирени.

16. Сега избрахме Нуминия, Антиохов син, и Антипатра, Иасонов син, и ги пратихме при римляните, за да възобновим с тях приятелството и предишния съюз.

17. Поръчахме им да дойдат и при вас, да ви поздравят и да ви връчат писма от нас, та да се възобнови и с вас нашето братство.

18. И вие добре ще направите да ни отговорите на тях“.

19. Ето и препис от писмата, които прати Дарий (Арей):

20. „Спартанският цар до първосвещеник Ония — поздрав.

21. Намери се в писанието за спартанците и за иудеите, че те са братя и са от Авраамовия род.

22. Сега, след като узнахме това, вие добре ще сторите да ни пишете за вашето благосъстояние.

23. Ние пък ви известяваме: вашият добитък и вашият имот са наши, а което ние имаме, то е ваше. И заповядахме да се извести вам това“.

24. Ионатан чу, че военачалниците на Димитрия се върнали да воюват против него с по-голяма войска, отколкото преди,

25. и излезе от Иерусалим, срещна ги в Аматитската страна и не им даде време да влязат в неговата страна.