Библия — Стар завет

4. защото си казваше: „да изпреварим да свържем с него мир, преди той да свърже с Александра против нас:

5. тогава той ще си спомни всичкото зло, което ние направихме нему и на братята му и на народа му“.

6. И той му даде власт да събира войска и да приготви оръжие, за да бъде негов съюзник, като заповяда да му върнат заложниците, които се намираха в крепостта.

7. Ионатан дойде в Иерусалим и прочете гласно писмата пред целия народ и пред ония, що бяха в крепостта;

8. и много се уплашиха всички, когато чуха, че царят му дал власт да събира войска;

9. а тия, що бяха в крепостта, дадоха на Ионатана заложниците, и той ги върна на родителите им.

10. Ионатан живееше в Иерусалим и почна да строи и да възобновява града,

11. като каза на работниците да градят стените, и планина Сион наоколо да укрепят с четвъртити камъни; и направиха тъй.

12. Тогава другоплеменниците, що бяха в крепостите, построени от Вакхида, избягаха:

13. всеки остави мястото си и отиде в своята земя.

14. Само във Ветсура останаха някои от ония, които се отказаха от закона и заповедите, защото туй място им служеше за убежище.

15. И чу цар Александър за ония обещания, които Димитрий прати на Ионатана, и разказаха му за войните и за храбрите подвизи, които извърши Ионатан и братята му, и за мъчнотиите, що те изтеглиха.

16. Тогава той каза: „ще намерим ли още такъв мъж, като тогова? Нека го направим наш приятел и съюзник“.

17. И написа и му прати писмо с тия думи:

18. „цар Александър до брата Ионатана — поздрав.

19. Чухме за тебе, че ти си мъж, як по сила и достоен да бъдеш наш приятел.

20. Туряме те, прочее, сега първосвещеник на твоя народ; ти ще се наричаш приятел на царя (той му прати порфира и златна корона), ще държиш наша страна и ще пазиш приятелство с нас“.

21. Ионатан облече свещената одежда в седмия месец на сто и шейсетата година в празник Шатри, събра войска и приготви много оръжия.

22. Чу това Димитрий, огорчи се и каза:

23. „какво направихме ние, та Александър ни изпревари и свърза приятелство с иудеите, за да има поддръжка?

24. Ще им напиша думи за поздрав, хвала и обещания, за да бъдат мен на помощ“.

25. И прати им писмо с такива думи: „цар Димитрий до иудейския народ — поздрав.

26. Чувахме и се радвахме, че спазвате нашите договори, оставате в приятелство с нас и не се прилепяте до нашите врагове.

27. Следвайте и сега да спазвате вярност към нас, и ние ще ви отплатим с добро за това, що правите за нас:

28. ще ви направим много отстъпки и ще ви дадем дарове.

29. А сега освобождавам всички иудеи от данъци и мито на солта и отменявам венците;

30. и третата част от семената и половината част от дървесните плодове, която принадлежи на мене, отсега и занапред се отказвам да взимам от Иудейската земя и от трите области, присъединени към нея от Самария и от Галилея, от днешен ден и за вечни времена.

31. И Иерусалим да бъде свещен и свободен, както и пределите му, десятъкът и приходите му.

32. Отказвам се и от властта над иерусалимската крепост и давам право на първосвещеника да тури в нея люде, които той сам избере, за да я пазят;

33. и всички иудеи, взети в плен из Иудейската земя, отпускам на свобода даром в цялото мое царство: нека всички бъдат освободени от тегобите за себе си и за добитъка си.

34. Всички празници, съботи и новомесечия, и установените дни — три дена пред празника и три дена след празника — всички тия дни нека бъдат дни за облекчение и свобода на всички иудеи, които се намират в моето царство.

35. Никой да няма право да притеснява и отегчава кого и да е от тях в никоя работа.

36. И нека иудеи се записват в царските войски до трийсет хиляди души, и ще им се плаща наравно с всички царски войски.

37. И от тях да бъдат туряни началници над големите царски крепости; от тях също да бъдат туряни и над делата на царството, които изискват вярност; техните пристойници и началници да бъдат също от тях и нека те живеят според своите закони, както е заповядал царят в Иудейската земя.

38. И трите области, присъединени към Иудея от Самарийската страна, нека си останат присъединени към Иудея, та да им бъдат и да се считат за една и да не подлежат под друга власт, освен под властта на първосвещеника.

39. Птолемаида с окръга й подарявам на светилището в Иерусалим за издръжки, потребни на светилището;

40. аз пък давам ежегодно петнайсет хиляди сикли сребро от приходите на моите царски имоти.

41. И всичко останало, което не са предали управителите на съкровището в миналите години, отсега ще дават за работи на храма.