Библия — Стар завет

31. А за това зло, което цар Димитрий прави на иудеите, ние му писахме тъй: „защо си наложил твоето тежко иго на нашите приятели и съюзници — иудеите?

32. Ако те още се обърнат към нас с жалба против тебе, ние ще им окажем справедливост и ще воюваме против тебе по море и по суша“.

1. Когато Димитрий чу, че Никанор и войниците му паднали в сражението, повторно прати Вакхида и Алкима в Иудейската земя и с тях — дясното крило.

2. Те тръгнаха по пътя за Галгал и се разположиха на стан при Месалот, който е в Арвили, и, като го завладяха, погубиха много люде.

3. В първия месец на сто петдесет и втората година разположиха се те на стан в Иерусалим,

4. но станаха и отидоха към Верея с двайсет хиляди мъже и с две хиляди конници.

5. А Иуда се разположи на стан при Елеас, и с него — три хиляди отбор мъже.

6. Но като видяха голямата войска, колко тя е многобройна, те се твърде уплашиха, и мнозина се разбягаха из стана му, и останаха от тях не повече от осемстотин мъже.

7. Когато Иуда видя, че се разбяга опълчението му, а войната го тревожи, сърцето му се смути, защото нямаше време да ги събере.

8. Той се наскърби и каза на останалите: „да станем и идем против нашите противници; може би, ще имаме сила да се бием с тях“.

9. Но те го раздумваха и говореха: „ние нямаме сила; сега ще спасяваме живота си, а после ще се върнем с нашите братя и тогава ще се сражаваме против тях, — сега сме малко“.

10. Но Иуда каза: „не, да не стане това с мене — да бягам от тях; ако пък е дошъл часът ни, нека храбро умрем за нашите братя и да не оставим да се хули нашата слава“.

11. Дигна се войската от стана и се спря срещу тях; конницата се раздели на две части, а пред войската вървяха прашници и стрелци и всички предни силни войници.

12. Вакхид пък се намираше на дясното крило; отредите се приближаваха от двете страни и тръбяха с тръби.

13. Затръбиха с тръби и людете, които бяха с Иуда, и потресе се земята от шума на войските, и стана упорито сражение от сутринта до вечерта.

14. Иуда видя, че Вакхид и най-силната част от войската му се намира на дясна страна, и събраха се при него всички храбри по сърце, —

15. и разбиха те дясното крило и ги гониха до Азотска планина.

16. Когато ония, които бяха на лявото крило, видяха, че дясното крило е разбито, обърнаха се по стъпките на Иуда и на тия, що бяха с него отзад.

17. Сражението биде жестоко, и паднаха много убити от едната и от другата страна;

18. падна и Иуда, а другите удариха на бяг.

19. А Ионатан и Симон взеха Иуда, брата си, и го погребаха в гробницата на бащите му в Модин.

20. Всички израилтяни го оплакаха и ридаха за него силно, тъжиха много дни и казваха:

21. „как падна силният, който спасяваше Израиля!“

22. Другите пък дела на Иуда, сраженията, храбрите подвизи, които той извърши, и неговото величие не са описани, защото бяха твърде много.

23. А след смъртта на Иуда по всички израилски предели се появиха люде беззаконни, и се подигнаха всички, които вършеха неправда.

24. В същите дни настана твърде голям глад, и страната се прилепи към тях.

25. Тогава избра Вакхид нечестивите мъже и ги тури началници на страната:

26. те разпитваха и диреха приятелите на Иуда и ги довеждаха при Вакхида, а той им отмъщаваше и се подиграваше с тях.

27. И биде голяма скръб в Израиля, каквато не е била от оня ден, откак се не видя у тях пророк.

28. Тогава се събраха всички приятели на Иуда и казаха на Ионатана:

29. „откак умря брат ти Иуда, не се намери нему подобен мъж, който да излезе против враговете и Вакхида и против враговете на нашия народ.

30. Сега, прочее, ние те избрахме да ни бъдеш вместо него началник и вожд, за да водиш нашата война“.

31. Тогава Ионатан прие предводителството и завзе мястото на Иуда, брата си.

32. Вакхид се научи за това и диреше да го убие.

33. Тогава пък узнаха Ионатан и Симон, брат му, и всички, които бяха с него, и побягнаха в пустиня Текое и се разположиха на стан при водите на езеро Асфар.

34. Вакхид, като узна това в съботен ден, премина сам и всичката му войска отвъд Иордан.

35. А Ионатан проводи брата си — предводителя на народа, и помоли приятелите си, наватеите, да съберат у тях много храни.

36. Но из Мидава излязоха Иамвриевите синове и хванаха Иоана и всичко, що той имаше, и избягаха.

37. След тия случки казаха на Ионатана и на брата му Симона, че Иамвриевите синове тържествено извършват голяма сватба и с голям разкош водят от Надават невеста, дъщеря на едного от прочутите ханаански велможи.