Библия — Стар завет

36. те се спираха своевременно там, дето беше слонът, и, накъдето той тръгваше, тръгваха и те заедно, без да отстъпват от него.

37. При това на тях имаше яки дървени кули, които покриваха всеки слон, прикрепени върху тях с ремъци, и във всяка от тях — по трийсет и двама яки мъже, които се сражаваха върху тях, и при слона беше индиецът му.

38. Останалите пък конници разместиха тук-там от двете страни на пълчището, за да дават знакове и да подкрепят в тесни места.

39. Когато слънцето удари в златните и медните щитове, от тях заблестяха планините и светнаха като огнени светила.

40. Част от царската войска бе разтегната по високите планини, а други — по ниските места, — и вървяха те твърдо и стройно.

41. И смутиха се всички, които чуха шума на множеството им и вървежа на такова пълчище и звека на оръжията, защото войската беше твърде голяма и силна.

42. И влезе Иуда и войската му в сражение, — и паднаха от царското пълчище шестстотин мъже.

43. Тогава Елеазар, син на Саварана, видя един слон покрит с царска броня, който надминаваше всички, и изглеждаше, че върху него е царят;

44. той пожертвува себе си, за да спаси своя народ и да си спечели вечно име:

45. смело притърча към него всред отряда, като убиваше надясно и наляво, и се разбягваха от него насам и нататък;

46. и се притече той под оня слон, легна под него и го уби, и слонът падна връз него на земята, и той умря там.

47. Но като видяха силата на царското пълчище и напъна на войските, иудеите се отклониха от тях.

48. Царските пък войски отидоха срещу тях против Иерусалим: царят отправи войските си против Иудея и планина Сион.

49. И свърза той мир с людете във Ветсура, които излязоха из града: те нямаха храна, за да се държат в него обсадени, защото беше съботна година за земята.

50. Царят завладя Ветсура и остави в нея стража да я пази.

51. След това много дни обсажда светилището и тури там стрелометни оръдия и машини, огнехвъргачки, каменохвъргачки и копиехвъргачки, за да хвърлят стрели и камъни.

52. Но и иудеите поставиха машини против техните машини и се сражаваха много дни;

53. храна пък не остана в скривалищата, защото беше седма година, и избягалите в Иудея, за да се спасят от езичниците, изядоха останалия запас;

54. при светилището останаха малцина мъже, защото гладът надви, а другите се разотидоха всеки в своето място.

55. Чу Лисий, че Филип, комуто цар Антиох още приживе бе поръчал да възпитава за царуване сина му Антиоха,

56. се върнал от Персия и Мидия и с него — войските, които бяха ходили с царя, и че той се домогва да поеме сам работите на царството.

57. Затуй бързо отиде и каза на царя, на военачалниците и на велможите: „ние всеки ден търпим оскъдия, и храните у нас са малко, а мястото, което обсаждаме, е силно, между това върху нас лежи и грижата за царството.

58. Нека, прочее, подадем десница на тия люде и да свържем с тях мир и с целия им народ,

59. и да ги оставим да постъпват според техните закони, както по-преди, защото заради своите закони, които ние отменихме, те се разгневиха и направиха всичко това“.

60. И одобри царят и началниците тия думи, и прати при тях, за да свържат мир, което те и приеха;

61. и закле им се царят и началниците. След това те излязоха из крепостта.

62. И възлезе царят на планина Сион и, като разгледа укреплението на мястото, отметна се от клетвата си, с която се закле, и заповяда да съборят стените наоколо.

63. После бързо тръгна и, като се върна в Антиохия, намери, че Филип владее града, воюва с него и със сила превзе града.

1. В сто петдесет и първата година излезе от Рим Димитрий, син на Селевка, и с малцина люде влезе в един приморски град и там се възцари.

2. А когато влизаше в царския дом на своите бащи, войската хвана Антиоха и Лисия, за да ги доведе при него.

3. Той узна това и каза: „не показвайте ми лицата им“.

4. Тогава войниците ги убиха, и се възкачи Димитрий на престола на своето царство.

5. И дойдоха при него всички мъже беззаконни и нечестиви измежду израилтяните, и Алким, домогващ се до свещенство, ги предвождаше;

6. и пред царя те обвиняваха народа и казваха: „Иуда и братята му погубиха твоите приятели, а нас изгониха из земята ни.

7. Прати сега мъж, комуто ти се доверяваш; нека той иде и види всичкото разорение, що те причиниха нам и в страната на царя, и нека накаже тях и всички, които им помагат“.

8. Измежду царските приятели царят избра Вакхида, който управляваше отвъд реката; той беше голям в царството и верен на царя.