Библия — Стар завет

9. Царят прати него и нечестивия Алкима, комуто отреди свещенство, и му заповяда да отмъсти на Израилевите синове.

10. Те тръгнаха и дойдоха в иудейската земя с голяма войска; и той прати при Иуда и при братята му пратеници с миролюбиво, но коварно предложение.

11. Но те не обърнаха внимание на думите им, защото видяха, че са дошли с голяма войска.

12. А при Алкима и Вакхида се събраха на събрание книжниците да дирят справедливост.

13. Първи от Израилевите синове бяха асидеите; те искаха от тях мир,

14. защото казваха: „свещеник от Аароновото племе дойде с войската и не ще ни обиди“.

15. И той говори с тях мирно и им се закле, като каза: „няма да направим зло вам и на вашите приятели“.

16. И те му повярваха, а той хвана от тях шейсет мъже и ги умъртви в един ден, както е казано в Писанието:

17. телата на Твоите светии и кръвта им проляха около Иерусалим, и нямаше кой да ги погребе.

18. И нападна страх и ужас от тях върху целия народ, и говореха: „няма у тях истина и правда, защото нарушиха наредбата и клетвата, с която се клеха“.

19. Тогава Вакхид отстъпи от Иерусалим и разположи стана при Визет, и прати та хвана мнозина от избягалите от него мъже, и неколцина от народа, закла ги и ги хвърли в дълбок кладенец.

20. После, като предаде страната Алкиму и като му остави войска за помощ, Вакхид се отправи към царя.

21. Алким пък се домогваше до първосвещенство.

22. И събраха се при него всички, които бунтуваха своя народ, завладяха Иудейската земя и нанесоха голямо поражение в Израиля.

23. И видя Иуда всичкото зло, което Алким с другарите си причини на Израилевите синове — повече нежели езичниците —

24. и, като обиколи всички предели на Иудея, отмъсти на отстъпниците, и те престанаха да влизат в тая страна.

25. Когато пък Алким видя, че Иуда и ония, които се намираха с него, се усилиха, и разбра, че не може им противостоя, върна се при царя и жестоко ги обвини.

26. Тогава царят изпрати Никанора, едного от своите славни вождове, ненавистник и враждебник на Израиля, и му заповяда да изтреби тоя народ.

27. Никанор, като дойде в Иерусалим с голяма войска, прати коварно до Иуда и до братята му миролюбиво предложение:

28. „да няма война между мене и вас; аз ще вляза с малцина люде, за да видя вашите деца смиром“.

29. И дойде при Иуда, и се поздравиха един друг миролюбиво; а между това войници бяха приготвени да хванат Иуда.

30. Иуда узна, че той е дошъл при него с коварство, заради това се уплаши от него и не искаше вече да види лицето му.

31. Когато Никанор узна, че намерението му е открито, излезе против Иуда на сражение близо до Хафарсалама.

32. И паднаха от ония, които бяха с Никанора, около пет хиляди мъже, а останалите избягаха в Давидовия град.

33. След това Никанор възлезе на планина Сион; и излязоха из светилището някои свещеници и старейшини на народа да го поздравят миролюбно и да му покажат всесъжението, което се принася за царя.

34. Но той им се присмя, наруга ги и ги оскверни, говори високомерно,

35. и, като се закле гневно, каза: „ако сега не бъде предаден Иуда и войската му в мои ръце, то, кога се върна благополучно, ще изгоря тоя Дом“; и отиде си много разгневен.

36. А свещениците влязоха и застанаха пред лицето на жертвеника и на храма, заплакаха и казаха:

37. „Ти, Господи, избра тоя Дом, за да се нарича на Твое име и да бъде той дом на молитва и моление за Твоя народ.

38. Отмъсти на тоя човек и на войската му, и нека паднат те от меч; спомни си злите им хули и не ги оставяй за по-дълго“.

39. И излезе Никанор от Иерусалим и се разположи на стан при Веторон, и дойде при него сирийска войска.

40. А Иуда с три хиляди мъже се разположи на стан при Адас; и помоли се Иуда и каза:

41. „Господи! когато пратените от асирийския цар произнасяха зли хули, дойде Твоят Ангел и уби от тях сто осемдесет и пет хиляди.

42. Тъй сломи сега пред нас туй пълчище, за да познаят другите, че те произнасяха хула върху Твоите светини, и съди ги според злобата им“.

43. И влязоха войските в сражение в тринайсетия ден на месец адар, и разбита биде войската на Никанора; и той пръв падна в сражението.

44. Когато пък войниците му видяха, че Никанор падна, те хвърлиха оръжието си и удариха на бяг.

45. И гониха ги израилтяните цял ден, от Адас чак до Газира, и тръбиха след тях с вестителни тръби.

46. И излизаха из всички околни иудейски селища и ги заграждаха, — и те, като се обръщаха към ония, които ги гонеха, всички паднаха от меч, и не остана ни един от тях.