Библия — Стар завет

38. Тогава си спомниха те за брата си Иоана, излязоха и се скриха в подслона на планината.

39. Като подигнаха очи, видяха: ето възклицания и голяма прикя; младоженецът и приятелите му и братята му бяха излезли да посрещат с тъпани и свирки и с много оръжия.

40. Тогава ония, що бяха с Ионатана, скочиха върху тях из засадата и ги избиха, и паднаха много убити, а останалите избягаха в планината; и те взеха всичката им плячка.

41. И обърна се сватбарското тържество в печал, а звуковете на техните свирки — в плач.

42. Тъй отмъстиха те за кръвта на брата си и се върнаха в блатистото място при Иордан.

43. Чу това Вакхид и един съботен ден дойде при бреговете на Иордан с голяма войска.

44. Тогава Ионатан каза на людете си: „нека станем сега и да се ударим за нашия живот, защото сега не е това, което беше вчера и завчера.

45. Ето, неприятелят е и пред нас и зад нас, водата на Иордан е от едната и от другата страна, и блато и гора, и няма място, накъде да се отместим.

46. Сега, прочее, извикайте към небето, за да се избавим от ръцете на нашите врагове“.

47. И почна се сражение. Ионатан протегна ръка, за да удари Вакхида, но оня се отмести назад от него.

48. Ионатан и тия, които бяха с него, се хвърлиха в Иордан и преплуваха на другия бряг, а ония не преминаха след тях Иордан.

49. И в оня ден от Вакхидовите хора паднаха до хиляда мъже.

50. Вакхид се върна в Иерусалим и построи в Иудея силни градове: крепостта в Иерихон, Емаум и Веторон, Ветил и Тамната във Фаратон, и Тефон — с високи стени, порти и ключалки;

51. и тури в тях стража, за да враждува против Израиля.

52. Укрепи също и град Ветсура, Газара и крепостта, като остави в тях войска с храни,

53. и взе заложници — синовете на вождовете на страната — и ги тури под стража в иерусалимската крепост.

54. В сто петдесет и третата година, във втория месец, заповяда Алким да съборят стената на вътрешното преддверие на храма и да разрушат делото на пророците; и почна вече да разрушава.

55. Но в същото време Алким получи удар, и се спряха предприятията му; устата му се сковаха, той онемя и не можеше повече да промълви ни дума и да се разпореди за дома си.

56. И умря тогава Алким в тежки мъки.

57. Когато Вакхид узна, че Алким е умрял, върна се при царя, и Иудейската земя остана две години спокойна.

58. Тогава всички беззаконници се съвещаваха и говореха: „ето, Ионатан и тия, що са с него, живеят безопасно и спокойно; да доведем сега Вакхида, и той ще ги хване всички в една нощ“.

59. Отидоха и тъй го съветваха.

60. Той се реши да тръгне с голяма войска и прати тайно писма до всички свои съюзници, които се намираха в Иудея, да хванат Ионатана и тия, що са с него; но те не можаха, защото узнаха техните замисли.

61. И хванаха от мъжете на оная страна, виновници за туй злодейство, до петдесет човека, и ги убиха.

62. След това Ионатан, Симон и ония, които бяха с тях, се отдалечиха във Ветваси, в пустинята, и възобновиха разрушението там и укрепиха град.

63. Вакхид, като узна това, събра цялата си войска, извести и на ония, които се намираха в Иудея,

64. и дойде, та обсади Ветваси, и се сражаваха против него много дни, като постави машини.

65. Ионатан пък остави в града брата си Симона, а сам излезе по страната с неголяма войска,

66. порази в шатрите им Одоаарина и братята му, както и синовете на Фасирона, и почна да убива и да настъпва със сила.

67. Тогава Симон и ония, що бяха с него, излязоха от града и изгориха машините,

68. биха се против Вакхида и го разбиха; с това те много го натъжиха, защото кроежите му и походът отиде напразно.

69. Много се разгневи той на беззаконните мъже, които го бяха съветвали да иде в тая страна, и мнозина от тях умъртви, и реши да се върне в земята си.

70. Като узна това, Ионатан прати при него старейшини, за да свържат с него мир, и да им върне пленените.

71. Той прие това, направи според думите му и се закле да му не причинява никакво зло през целия си живот,

72. и върна му пленниците, които по-преди бе пленил в Иудейската земя, върна се в своята земя и не дохожда вече в техните предели.

73. И утихна мечът в Израиля; Ионатан се засели в Махмас и почна да съди народа, като изтреби нечестивите измежду Израиля.

1. В сто и шейсетата година излезе Александър, син на Антиоха Епифана, и завладя Птолемаида: приеха го, и той се възцари там.

2. Когато чу туй цар Димитрий, събра доста многобройна войска и излезе против него да се бие.

3. Димитрий прати по Ионатана писма с миролюбно предложение, като че искаше да го възвеличае,