Библия — Стар завет

30. Ионатан събра народа си и стана негов първосвещеник, когато той се прибра при отците си,

31. и враговете им намислиха да навлязат в тяхната страна, за да я разорят и да турят ръка на светилището им,

32. тогава се издигна Симон и воюва за своя народ; той изхарчи много собствени пари, като снабдяваше храбрите мъже на своя народ с оръжие и им даваше заплата.

33. Той укрепи иудейските градове и Ветсура, що е на границите на Иудея, дето по-преди се намираха оръжията на неприятелите, и тури там стража от иудеи;

34. също укрепи Иопия при морето и Газара, що е на пределите на Азот, в която по-преди живееха врагове; и засели там иудеи, като снабди тия места с всичко, що им беше нужно за тяхното подигане.

35. И видя народът работите на Симона и славата, която се стараеше да спечели за своя народ, и го постави свой началник и първосвещеник, задето направи всичко това, и зарад справедливостта и верността, която той спазваше към своето племе, като всякак се стараеше да въздига своя народ.

36. В негови дни с ръцете му успешно бидоха изгонени из страната езичниците и ония, които завзимаха Давидовия град в Иерусалим, и, като си бяха построили крепост, излизаха из нея, оскверняваха всичко около светилището и много вредеха на светинята.

37. Той засели в нея иудеи, укрепи я за безопасност на страната и на града и издигна иерусалимските стени.

38. Затова и цар Димитрий му утвърди първосвещенството,

39. причисли го към своите приятели и го почете с голяма слава.

40. Защото той чу, че римляните нарекли иудеите приятели, съюзници и братя и с чест приели Симоновите пратеници;

41. че иудеите и свещениците се съгласили да им бъде Симон началник и първосвещеник завинаги — докато се издигне верният Пророк;

42. да им стане военачалник и да се грижи за светиите, да ги назначава на работа в храма, над областта, над оръжията и над крепостите;

43. да се грижи за светилището, и всички да го слушат; всички договори в страната да се пишат на негово име, да се облича той в порфира и да носи златни украшения.

44. И никому от народа и от свещениците да не бъде позволено да отмени нещо от това или да противоречи на думите му, или пък без него да свиква събрание в страната, да се облича в порфира и да носи златна тока.

45. А който направи нещо против това или отмени нещо от това, ще бъде виновен“.

46. И се съгласи целият народ да се подчини на Симона и да постъпва според тия думи.

47. Симон прие и се съгласи да бъде първосвещеник, военачалник и управител на иудеите и на свещениците и да владее над всички.

48. Тогава решиха да напишат това писмо на медни дъски и да ги турят в оградата на храма на видно място,

49. а препис от тях да турят в скривалището, за да го има Симон и синовете му.

1. Антиох, син на цар Димитрия, прати писма от морските острови до Симона, великия свещеник и управител на иудейския народ, и до целия народ.

2. Те имаха това съдържание: „цар Антиох до Симона, първосвещеник и управител на народа, и до иудейския народ — поздрав.

3. Понеже зловредни люде завладяха царството на нашите бащи, аз намислих да възвърна царството, за да го възстановя, както беше преди. Затова събрах голяма войска и приготвих военни кораби

4. и реших да обходя страната, за да накажа ония, които я опустошиха и разориха много градове в царството.

5. Оставам сега на тебе всички данъци, които ти отстъпяха царете преди мене, и другите дарове, които те ти отстъпяха;

6. позволявам ти да сечеш свои монети в твоята страна.

7. Иерусалим и светилището нека бъдат свободни; и всички оръжия, които приготви, и крепостите, които построи и които владееш, нека останат у тебе.

8. И всеки царски дълг и бъдещите царски дългове отсега и завинаги нека ти бъдат простени.

9. Кога пък завладеем нашето царство, тогава ще почетем тебе, твоя народ и храма с голяма чест, та вашата слава да се разнесе по цяла земя“.

10. В сто седемдесет и четвъртата година влезе Антиох в земята на бащите си, и се събраха при него всички войски, тъй че останалите при Трифона бяха малко.

11. Цар Антиох го преследва, и той побягна в Дора, която е при морето,

12. защото видя, че се струпаха върху му беди, и го напуснаха войските.

13. Тогава Антиох дойде в Дора със сто и двайсет хиляди войници и осем хиляди конница;

14. той обкръжи града откъм суша, и корабите приближиха от морето, и притесняваше града откъм суша и море, като не даваше никому ни да излезе, ни да влезе.

15. Тогава дойдоха от Рим Нуминий и придружаващите го — с писма до царете и до страните; писмата съдържаха това: