Библия — Стар завет

16. „Левкий, римски консул, до цар Птоломея — поздрав.

17. Дойдоха при нас иудейските пратеници, наши приятели и съюзници, пратени от първосвещеник Симона и от иудейския народ, за да възобновят отдавнашното приятелство и съюз,

18. и донесоха златен щит от хиляда мини.

19. И тъй, ние намерихме за добре да пишем до царете и до страните, да не им причиняват зло и да не воюват против тях, против градовете им и страната им, и да не помагат на ония, които воюват против тях.

20. Ние решихме да приемем от тях щита.

21. Прочее, ако някои зловредни люде са побягнали при вас от тяхната страна, предайте ги на първосвещеник Симона, за да ги накаже според техния закон“.

22. Същото писа той на цар Димитрия и Атала, на Ариарафа и Арсака,

23. и до всички области: Сампсама и Спарта, Делос и Минд, Сикион и Кария, Самос и Памфилия, Ликия и Халикарнас, Родос и Фасилида, Кос и Сида, Арад и Гортина, Книда, Кипър и Кириния.

24. Препис от тия писма пратиха на първосвещеник Симона.

25. Цар Антиох пък обсади вторично Дора, като я нападаше от всички страни и поставяше машини, и тъй загради Трифона, че тоя не можеше ни да влезе, ни да излезе.

26. Симон му изпрати на помощ две хиляди отбор мъже, сребро и злато, и доста припаси;

27. но той не прие това, отхвърли всичко, за което се бе условил по-преди с него, и се отчужди от него.

28. И прати при него Атиновия, едного от своите приятели, да води преговори с него и да каже: „вие владеете Иопия, Газара и иерусалимската крепост — градове в моето царство;

29. вие опустошихте техните предели, причинихте голяма злочестина в земята и завладяхте много места в моето царство.

30. Предайте, прочее, сега градовете, които взехте, и данъците от тия места, които владеете извън иудейските предели.

31. Ако ли не, дайте вместо тях петстотин таланта сребро; а за опустошението, което извършихте, и за данъците от градовете — други петстотин таланта; ако пък не дадете, ние ще дойдем и ще воюваме с вас“.

32. И дойде в Иерусалим Атиновий, приятелят на царя, и, като видя славата на Симона и скривалището със златни и сребърни предмети и околното великолепие, учуди се и му обади думите на царя.

33. В отговор Симон му каза: „ние нито чужда земя взехме, нито господаруваме над чужда, но владеем наследството от нашите бащи, което нашите врагове някогаш неправедно присвоиха.

34. Ние пък, като намерихме сгодно време, пак си възвърнахме наследството на нашите бащи.

35. Колкото се отнася до Иопия и Газара, които ти искаш, то те сами причиниха много зло на народа в нашата страна; за тях ще дадем сто таланта“. На това Атиновий нищо не отговори,

36. но ядосан се върна при царя и му предаде тия думи; разказа му също за славата на Симона и за всичко, което бе видял, и царят се много разгневи.

37. Трифон пък се качи на кораб и избяга в Ортосиада.

38. Тогава царят направи Кендевея военачалник на крайморската страна и му предаде пешите и конните войски;

39. той му заповяда да се опълчи против Иудея, заповяда му да построи Кедрон и да укрепи портите, а също и как да воюва с народа; сам пък царят се спусна подир Трифона.

40. Кендевей дойде в Иамния и почна да предизвиква народа на бой, да нахлува в Иудея, да пленява народа и да убива;

41. той построи Кедрон и разположи там конница и войска, та те, като излизат оттам, да обикалят иудейските пътища, както му бе заповядал царят.

1. Иоан се върна из Газара и разказа на баща си Симона това, което Кендевей вършеше.

2. Тогава Симон повика двамата си по-стари сина, Иуда и Иоана, и им каза: „аз, моите братя и домът на баща ми воювахме против враговете на Израиля от младост до днес и много пъти с нашите ръце успешно спасявахме Израиля.

3. Но ето, аз остарях, а вие по Божия милост се намирате в цветуща възраст: застъпете моето място и на брата ми, идете и се сражавайте за нашия народ, и небесната помощ да бъде с вас“.

4. И избра Симон из страната двайсет хиляди войници и конници, които тръгнаха против Кендевея и пренощуваха в Модин.

5. Като станаха сутринта, излязоха на равнината, и ето — насреща им многобройна войска, пеши и конни, и между тях имаше поток.

6. И дигна се той (Иоан) против тях сам и народът му и, като видя, че народът се бои да мине потока, мина пръв; видяха това войниците и минаха след него.

7. След това той раздели народа, като тури конницата между пехотата; а неприятелската конница беше твърде многобройна.

8. Щом затръбиха със свещените тръби, Кендевей удари на бяг и войската му; от тях паднаха много ранени, а останалите избягаха в крепостта.