Иван Вазов - Службогонци ((Станчо Квасников на гости у министъра) Комедия в две действия)

Квасников. Ценз ли няма? А когато на изборите докара петстотин души селяни с гайда, та спечелихме избора?… От тия условия какви по-големи?

Балтов (търка си челото; усмихнато) . Хай тогава — пристав, тая служба по̀ отговаря на дарбите му. Какво да те правя? Днешният ти поменик беше много красноречив. (Записва.)

Квасников (чака малко) . Николчо, свърши ли?

Балтов. Свърших и рекох: амин. (Става.)

Квасников. Недей амин още. (Към баба Дона.) Како Доне, ти помниш ли Ивана Крушата? Бог да го прости, има син Чону, сетен сиромах, с деца… Гладуват… Да ти разкажа тежкия им живот, ще да заплачеш, каквато си милостива. (На Балтова.) Николчо, я го назначи стражар в Харманлий: има място. Той е и от партията.

Балтов (муси се) . Какъв занаят има?

Квасников. Дюлгерин беше.

Балтов. Да си гледа дюлгерството.

Квасников. Врекох му се, не ми отказвай.

Балтов. Одеве за свои — разбирам; сега за чужд?

Квасников. Не е дотам чужд: зълвата на неговия дядо е била стрина на лелята на баба ти.

Балтов (усмихнат) . На едно слънце се пекли!

Квасников. Па е и от нашите. Не се смей. Ако не щеш, аз ще остана тук, ти иди на Харманлий да ги гледаш и да им береш милостите. (Прави знак на баба Дона и тя да моли.)

Баба Дона. И аз моля, Никола; баща му на Чона ни направи оджака, бог да го прости!

Балтов. Хай и то да бъде. (Записва, па зачита някакво писмо.)

Квасников (ниско) . Сега барем ще си прибера борча от тоя харсъзин, инак нямаше как да си взема парите. Ще му взема пълномощно аз да приимам платката му. Той да я вземе, ще я изпие, кучият син… Толкова зор видях зарад него, изкарах го и роднина!… Защо не станах представител! Щях да ударя хубави печалби… Нашият депутат, като отива да моли за някого, прави условие: „Първите шест месечини мои, останалите твои!…“ Къща направи!

Балтов. Хайде и Чону дюлгерът стана чиновник! (Пак чете.)

Квасников (извръща се настрана; ниско) . Сега кой беше? (Изважда къс хартия и го гледа.) Е, още осем души!… Досрамя ме. Никола ме коли със своите погледи. Хай само онова… (Към Балтова.) Николачко, у нас завчера умря Курканов. Балтов. Какъв бе той?

Квасников. Началник на митницата в Харманлий. Мястото му остая празно.

Балтов. Не се бой, сто души чакат.

Квасников (уж се секне) . Николачко, я си забележи.

Балтов (намръщено) . Как? Пак?

Квасников (ухилено) . Не се мръщи де! Дойдоха ли дренките, идат и седенките.

Балтов (сърдито) . Ти цяло Харманлий искаш да назнача!

Квасников. Не! Само едного, последния!. Балтов. Това е цял разврат! Не ми пращай портрета си!

Квасников. И тая молбица, Николаке!

Балтов. Дядо Станчо! Ти ме съвсем разочарова!

Квасников. Де, ангелче! (Тупа го нежно по рамото. Прави знак на баба Дона.)

Баба Дона. Никола, и аз моля. За мой хатър…

Балтов. Кого? Той способен ли е за тая работа?

Квасников. Роден е за нея. Все с пари е играл. В турско време е бил капзамалин три години и все е давал чиста сметка. И не е голобрадо хлапе, да кажеш, че ще разпилей царските пари по комар и по шантани. (Прави знак на Аничка.)

Аничка (усмихната на баща си) . И аз моля, назначи го, и вярвам, че няма да се посрамя тоя път, макар да си не познавам протежето.

Балтов (намусено) . И троица ме давите! (Към Квасникова.) Кажи кого.

Квасников. Седни.

Балтов (сяда) . Кого?

Квасников (кашля се) . Пиши, пиши, Николачинце.

Балтов (нетърпеливо) . Кого да пиша?

Квасников (тайнствено) . Станчо Квасников!

Балтов (скоква възмутен с разгърнати ръце. Влиза Стоянка) .

Горните и Стоянка.

Стоянка. Господарю, на двора още хора… Минали през разпраната дъска на задния стобор… И пред портата стоят други. И на улицата е пълно.

Балтов (поглежда из прозореца) . Наводнение! Потоп! Ужас!

Квасников (вика из прозореца) . Вървете работете бе, само служби ли искате? Срамота! (Издрънква телефонът.)

Балтов (отива при апарата, завъртява и пита) . Ало? Кой е там? (Слуша.) Тук министър Балтов! (Слуша пак няколко секунди.) Прекрасно! Съгласен. (Слуша пак няколко време.) Ръкоплещя. Поне аз няма защо да скърбя. Поздравлявам себе си. Сбогом! (Завъртва апарата и иде насам весел.) Слава тебе, господи!