Иван Вазов - Службогонци ((Станчо Квасников на гости у министъра) Комедия в две действия)

Боздугански. Ти не знайш? Аз съм разведен, Еленке.

Г-жа Терзийска. Разведен?

Боздугански. От седем месеци. А ти откога?

Г-жа Терзийска.Аз? Вие се подигравате, господин министре!

Боздугански (хваща се за челото; ниско) . Тя ме взима за министъра! Ху! (Високо.) Госпожо, вий ми правите много чест: аз не съм министър още и искрено съжалявам за това… Тогава позволете да се представя: Боздугански.

Г-жа Терзийска (закрива си очите и избягва отдясно) .

Боздугански (остая няколко време прехласнат, с разперени ръце) . Автос-пиос? (Кикоти се няколко време, като бяга по сцената. Влиза Квасников отляво.)

Боздугански, Квасников, после Какавидов.

Квасников (гледа няколко време Боздугански, зачуден) . Защо се смееш?

Боздугански (бяга по сцената и се смее) .

Квасников (и той захваща да се смее) . Стой! Стой! (Пак се смее.) Радваш се, а, че ще те оженя? Тя склони. Черпи! (Смее се.)

Боздугански (пак се кикоти) .

Какавидов (влиза отдясно) . Забравих си шапката. (Отива към прозореца и търси. Съглежда Боздугански и Квасникова, че се смеят, и той се засмива.)

Квасников (на Боздугански) . Тя прие.

Боздугански (престава да се смее) . Само да не е много хубава? Хубава не ща. (Пак се разсмива.)

Квасников. Кой ти каза, че е много хубава? (Смее се също.)

Боздугански. По-добре да бъде грозна.

Квасников. Не бери кахър. Аз ти познавам вкуса. Готви се. (Какавидов продължава да се смее глупаво.)

Боздугански (на Квасникова сепнато) . Как, ами тя не ме е видяла?

Квасников. Видяла те днес в коридора. Па аз така те разхвалих, щото тя се хвърли на шията ми и каза: „Мижишката ще го взема, той ми е късмета.“ Тя отива да се постъкми у тях си, па ще дойде долу у баба Дона да се видите. (Гледа от прозореца.) Ето я, че заминува.

Боздугански (спуща се при прозореца и гледа) . Тая ли е?

Квасников. Тя.

Боздугански. Как, тая маймуна? Това плашило?

Квасников. Как тъй? Одеве: „прекрасна“, а сега „плашило“! То тъй ти се види на виделото.

Боздугански (яростно изпулен) . Господине, ти за кого ме взимаш? Знаеш ли, че животът человешки за мене е нула? (Спуща се заплашително към Квасникова. Той бяга из кабинета. Влиза Разсилният.)

Горните и Разсилният.

Разсилният. Господин министрът иде. Молим, излезте в антрето.

Боздугански излиза отдясно, като хвърля гневни очи на Квасникова. Какавидов бързо търси шапката си, взима я и тръгва към дясната врата. Влазя отляво Балтов.

Квасников, Балтов и Какавидов.

Квасников (на Балтова) . Елате си, джанъм, елате си, джанъм!

Балтов (съзира Какавидова) . Кой пусна тука негова милост?

Квасников. Никой не го е пуснал. Дойде оттука ей. (Показва прозореца.)

Балтов (учуден) . Как, из прозореца?

Квасников. Като лястовича прехвръкна!

Какавидов (вдига ръце умолително) . Славний господин министре!

Балтов (на Разсилния) . Викни стражар!

Какавидов (уплашен и развълнуван) . Нека да дойде полицията със сто хиляди топа и маждраци, но оттука мъртъв ще ме извлече! (Коленичи.) Или службата, или това сърце жално и кръволочно ще издъхне при великите ви нозе!

Балтов (на Разсилния) . Стой! (Към Какавидова.) Как се осмелихте да минете през прозореца?

Какавидов. Не аз минах, а седем гърла гладни и още едно, което, да прощавате…

Балтов. Казах ви: идете на фабриката!

Какавидов. Вместо тия думи — ръгнете ме с един голяма нож!

Квасников. Хъ, това ни е остало работата.

Балтов. Излезте си! (Разсилният тегли Какавидова към вратата.)

Какавидов. И задължавам се безплатно да пея в „Света Петка“! (Разсилният го изтегля и затваря вратата зад себе си.)

Квасников (на Балтова) . Тук е Боздугански!

Балтов. И Боздугански? Ужас! Кой ги пуща?

Квасников. Аз пак ти, казвам: куче тури в двора!

Разсилният. Мене ме нямаше. Стоянка пуснала Боздугански по заповед на госпожицата.