Иван Вазов - Службогонци ((Станчо Квасников на гости у министъра) Комедия в две действия)

Балтов (учуден) . Що значи това? (Съглежда писма на масата и ги преглежда.) Това са частни писма. Препоръки пак! Вечно препоръки! (Разтваря едно писмо и го чете, най-напред мълком, после с глас.) „Не отказвайте, драгий господин Балтов, защото това лице е верен наш човек.“ (Въси се.) Наш човек! Това му е всичкото достойнство! И защото е наш, аз трябва да му дам службата на други един съвестен чиновник, който наистина не е наш човек, но е човек. (Отваря друго писмо и чете.) „Любезний Балтов, препоръчвам ви горещо молбата на господин Ивана Георгиев, наш привърженик и заслужил в изборите на партията, заради интересите на която побърка и напусна търговията си…“ Това е от народния представител Димитров. (Хвърля писмото на масата.) Жертва, значи, на партията! Мъченик! (Отваря друго писмо.) От друг депутат. Препоръчва ми един Михайлович. Той пролежа две години в затвора за кражба или за изнасилване… не помня добре… И той мъченик на партията! Мерзост! (Чете друго писмо мълком, после с глас.) „Господин Рачев, както лично ще ви заяви, спира вестника си, понеже е решил от опозиционер да стане наш партизанин. Не е благоразумно да се изпуска такава сила и ще бъде акт от политическа мъдрост да му се даде една служба…“ (Захвърля писмото на масата и отваря друго писмо.) От депутата Крилов. (Чете.) „Приносящият това писмо…“ (Продължава мълком да чете, а после с глас.) „…Не му отказвайте тая службица, понеже в ланските избори при едно сбиване с неприятелите има счупени два предни зъба и едно ребро. На него главно дължа избора си…“ (Взима друго.) Ха! От подпредседателя на камарата! Ходатайствува за Боздугански. (Усмихва се горчиво.) Сигурно Боздугански и нему е посочвал револвера си. (Чете друго писмо мълком. Удря си ръката по масата.) Мене ме просто душат! Разврат! А интересите на службата, на държавата, на страната? А страшното социално зло? Но кой мисли за това? Всяка партия има своите хиляди гладници, хиляди „наши“, които е длъжна да нареди на държавната трапеза, като дойде на власт, а хиляди други, изпъдени от служба, ще очакват нови политически промени, за да се докопат пак до кокала. Всяка партия си има войска паразити, откъснати от живота, непотребни на обществото, които могат да живеят само на народния гръб… И тая сган расте, увеличава се всеки ден и час. Така е било досега, така ще бъде и занапред. Ужасно! Ето наизлечимия недъг на изкилений парламентарен живот у нас. Всички съдействуваме за разпространението заразата на леността, на развалата на народната душа, губим цели поколения, като ги правим неспособни за труд и честност!… Възмутително! (През целия тоя монолог Квасников гледа от прозореца. Влиза Разсилният отдясно.)

Горните и Разсилният; после Баба Дона и Аничка.

Балтов (на Разсилния) . Кога се донесоха тия писма?

Разсилният. Дадоха ги хората, дето чакат отвън. Господин министре, двама господари стоят пред вратнята, дадоха тия картички. (Подава му ги.)

Балтов (гледа картичките) . Чудно. Единият депутатин, другият — вестникар, от опозицията. (На Разсилния.) Отвори им. Нека дойдат. (Разсилният излиза. Влизат Аничка и баба Дона отляво.)

Балтов (съзира Аничка) . Едно важно откритие има да ти съобщя за твоя протеже, Хорова: той имал годеница в Швейцария, която зарязал. (Квасников иде насам.)

Аничка. Как?!

Квасников. Тъй ли? Само това липсваше на мулето! (Смее се.) Ах, чакай, Николчо, да ти обадя каква история днес имахме с едного…

Балтов (пресича го, като гледа Аничка) . Сега получих това писмо от французкия дипломатически агентин тука. То ни предава рекламацията на някоя си (чете в писмото) Роза-Аделина, бедна девойка, дъщеря на хазайката му в Лозана. Тя го дири сега…

Аничка (поразена) . Ах! (Затуля си лицето)

Квасников (смее се) . Да ги вземе дяволът днешните наши младежи! То се развали светът. Това не е още нищо ами на Михаля Дардолов, адвокатина в Харманлий, като дойде булката му от Европа и завари другата му булка!… Да видиш ти чудосии!

Баба Дона. Ух, ами какво стана после?

Квасников. Френкинята побягна, българката го напусна Ама му остана вече име: „Михал с двете булки!“ Пък няма ни една!

Балтов. Сега това оставете. (На Разсилния, който се подава из вратата.) Да влязат ония двамата тука. (Разсилният излиза.) Любопитно защо идат.