Иван Вазов - Службогонци ((Станчо Квасников на гости у министъра) Комедия в две действия)

Боздугански. Другият, социалният пожар, дето ще помете всичко… Разбирате?

Квасников. Разбирам. (Ниско.) Нищо не разбирам.

Боздугански (към Илия) . Ти си дръж службата, момче! (Към Квасникова.) Тъй ли, господине?

Квасников (на Илия) . Момче, ти службата си дръж!

Боздугански (на Илия) . Баща ти и брат ти да си орат нивите там. (На Квасникова.) Тъй ли, господине?

Квасников (на Илия) . Там нивите да си ги орат брат ти и баща ти! (Ниско.) Ще играя по гайдата му, какво да се прави? Поклони се злому като на светому.

Илия. Брат ми нече. Он влезе в октроата.

Боздугански. А баща ти здрав ли е?

Илия. Здрав си е.

Боздугански. Той да работи.

Илия. Он стана кантонерин.

Квасников. Ах! Ами нивята?

Боздугански. Аз захващам да уважавам тия селяни! Какавидов (на Квасникова) . Молим, помолете министъра, господин Кашкавалов.

Квасников (сърдито) . Какъв Кашкавалов, дивак! (Към Боздугански.) Тоя пък мина през прозореца.

Боздугански (учудено) . Ама наистина?

Квасников. Да стане редактор.

Какавидов. Не! Отговорен редактор на „Държавен вестник“.

Боздугански (гледа презрително Какавидова) . Нещастний! Тебе са те излъгали! На „Държавен вестник“ се не полага отговорен редактор, той има само главен редактор.

Какавидов. И такъв ставам!

Боздугански. Ти си един глупец! (На Квасникова.) Вие да не сте роднина на господин министъра?

Квасников. Роднина му съм.

Боздугански. Ах! Тогава и вие ще го помолите? (Внушително.) Аз съм горещ привърженик на правителството. (Ниско.) Не знаех, трябваше по-учтив да бъда.

Квасников. И все тая служба всичките искат: редактор на „Държавен вестник“!

Боздугански. Има сега служба началник на митницата, но тя за жалост е в провинцията, в Харманлий.

Квасников. Сакън, недей ходи в Харманлий! Опасно е! Турци, разбойници на границата! Колят, убиват! Лошо е! Аз бега̀х.

Боздугански. Чудно! Аз не съм чул. Нали е умрял митничарят Курканов?

Квасников. Нито е умрял, нито мисли да умре… Вие поискайте другаде…

Боздугански. Има още една, но тя е в провинцията: инспектор по филоксерата във Видин.

Квасников. Ха! Там идете. Хем ще гоните филоксерата, хем ще ядете чер хайвер. Вие сте фамилиарен?

Боздугански. Не съм, вдовец съм, разведен.

Квасников. А няма ли да се жените?

Боздугански. Искам, господине, но с какво ще храня жена?

Квасников (пуши и мисли няколко време; ниско) . Чакай да му подхвърля за наша Поликсена. (Към Илия.) Ти, момче, излез! (Илия излиза.)

Квасников и Боздугански.

Квасников. Аз ви харесах, господин Боздугански. Ще ви изработя и служба, и булка ще ви намеря. Имам една моя роднина за вас… И тя се вика разведена.

Боздугански (учуден и възрадван) . Ах! Благодаря! Аз и повече не искам. (Стиска му ръката.)

Квасников. Щом е моя роднина, Поликсена е роднина и на министъра, разбираш?

Боздугански. Аз ви съм признателен, господин Кашкавалов.

Квасников. Мене ме викат Квасников.

Боздугански. А, пардон. Дека е сега… лицето?

Квасников. Тука е. Ще става учителка.

Боздугански. Млада ли е много?

Квасников. Не е много млада, тъй, вашите години още няма.

Боздугански. Малко, значи. Тъй… на вид… каква е?

Квасников. За хубост? Защо ти е много хубава? Да я забикалят чапкъните.

Боздугански. Но да не е грозна?

Квасников. Не мога да кажа, че е грозна, но не е и Райна княгиня. Тъй, средня хубост… Ама много умна… Казвам ти: жена не е — елмаз.

Боздугански (ниско.) Нито съм сънувал такова щастие да стана роднина на министър. Сега — кариера! Съдбата ми се усмихна. (Високо.) Можем ли днес да се видим?

Квасников. Още сега. Аз ще ви стана кум. (Боздугански суче си мустаците пред огледалото.) Па недейте бъди пред нея намусен като одеве. Тъй, усмихни се, приказвай й галено: „Госпожо, много сте любопитна!… Имам чест… Кога дойдохте?“ Па ако имаш някакво оръжие, остави го навън: тя много се бои от оръжие, трепери като птиче. Тя сега е тука, при госпожицата. (Сочи наляво.)