Иван Вазов - Службогонци ((Станчо Квасников на гости у министъра) Комедия в две действия)

Какавидов. Ваше благородие! Заключена беше портата… но стражарят не ме видя… Отворила се е служба като за мене беден… Утре може да я вземе друг! Чух, че Боздугански щял да я иска… Великий благодетелю! Помолете и вие господин министъра… Боздугански завчера го псуваше в кафенето, а аз съм за правителството.

Квасников. Защо не се уловиш за работа?

Какавидов. Кой, аз ли?

Квасников. Ти!

Какавидов. При учение не е ли срамота?

Квасников. Срамота е да се хвърляш от прозореца на министъра и да ме плашиш като разбойник.

Какавидов. Ти не си разбойник, ти си негов велик баща!

Квасников. Де тояга де! А каква е тая служба толкова бърза?

Какавидов. Бърза, бърза… Отговорен редактор на „Държавен вестник“.

Квасников. Ти ще си редактор! На свиня звънец. Можеш ли да пишеш? Ще изтърсиш пак някои „пирати“ и ще те изгонят.

Какавидов. Аз няма да пиша: ще лежа само в затвора, а месечината да я приема жената.

Квасников. Хем редактор, хем няма да пише, хем в затвор ще лежи! Ако разбирам нещо… Ти си се побъркал бре! (Ослушва се.) Дано е Никола: нека дойде сам да си приима гостите — от вратите и от прозорците. Отвсякъде нахълтват; може сега някой и от покрива да се спусне. (Гледа нагоре.) Такива чудеса не бих чувал, ни виждал! (Влиза Боздугански.)

Горните и Боздугански.

Боздугански (съзира Какавидов) . Тоя приятел кога е влязъл?

Квасников. Из прозореца дойде.

Боздугански (намусва се) . Господин Кашкавалов, отговаряйте човешки!

Квасников (ниско) . Ето под сетрето му се подава револверът! (Влиза Илия.)

Горните и Илия.

Квасников. Не можеш ли да почакаш вън. Не, стой тука! (Ниско.) Нека се намира тука тоя войник: Какавидата нищо не може ми помогна.

Илия (поглежда безпокойно към вратата и се затуля зад Боздугански) .

Квасников. От кого се криеш?

Илия. Бате дойде, иска да ме води на село.

Квасников. Я си иди там, момче! Що ти трябва да ставаш разсилен? Ти си работи бащините нивя.

Боздугански (на Квасников) . Господине, вий сте человек, който мирише на мухъл!

Квасников. На мухъл?

Боздугански. Вий карате това момче да стане орач?

Квасников (ниско) . Тоя търси кавга с мене. (Високо.) Не, аз го не карам, баща му го вика.

Боздугански. И вий одобрявате да стане като баща си?

Квасников. Кой одобрява?

Боздугански (към Илия) . Ти какво си учил?

Илия. Свършили сме третьо отделение.

Боздугански. Третьо отделение? Значи, с наука! И го викат да работи земята! (Към Квасникова.) Долният труд е за неучения народ, тъй ли?

Квасников. Кой знай. Ние всички работим по нас.

Боздугански. И вие желаете да остане провинциален дръвник?

Квасников. Кой желай? Никой не желай. (Ниско.) Кисел като турчин на рамазан!

Боздугански. Поне така изглежда, ако съдя по вашите стари понятия… Вие искате, господин Кашкавалов, само роби! Негова милост днес става разсилен, утре ще е писар, а после — може би и министър, ако остане в село, ще си остане скот. Тъй ли?

Какавидов. Човек при учение е срамота да работи. По-добре да умре съществованието му.

Квасников (строго на Какавидова) . Тебе кой те пита бръснат ли е кадията?

Боздугански (към Какавидова) . Кой сте вие?

Какавидов. Да се запознаем… (Подава му ръката си.)

Боздугански (обръща се към Квасникова) . Значи, само вие се не съгласявате с мене?

Квасников (ниско) . Ей го, иска да се заяде! (Високо.) Аз?

Боздугански. У вас има чорбаджийски дух.

Квасников. Пази боже. Аз съм съгласен да стане негова милост… министър. Само че…

Боздугански. Само че?…

Квасников. Само че, като падне от служба, ще го е срам да оре и ще стане вагабонтин като други…

Боздугански. С тия думи искате мен да оскърбите?

Квасников (плахо) . Вас? Аз ви почитам откога още!

Боздугански. Прочетохте ли ми книжката?

Квасников. Щом си ида у дома, първо нея ще взема да прочета.

Боздугански. Четете там за страшния пожар, дето… Квасников. Дето го гасихте?