Сибин Майналовски - Крадецът на сънища

— Вече не пия…

— Мълчи и ме слушай!… Първото нещо, което забелязах още от вратата на „Котката“, бе некролога ти. Знаеш ли, че той стои там от мига, в който реши да погребеш стария Тери и да създадеш посредствения Арчи? Знаеш ли, че всеки ден Рей, Айвън и Никол слагат свежи цветя пред него? Знаеш ли колко им липсваш, магьоснико? А имаш ли дори бегла представа колко липсваше на мен?

Първите няколко дни бяха загубени в сълзи. След това обаче реших, че силна натура като теб не може да е мъртва. Затова тръгнах по света. Използвах всичките си знания, за да стана Крадец на сънища. Не го правех от злоба или корист — исках да те открия. Знаех, че в крайна сметка сънят ще те издаде — дали твоят, дали този на човек, бил близо до теб и докоснал се макар и малко до твоята аура, няма значение. Ти си човек на сънищата, Тери. Не знам как така никой досега не се е сетил да те обяви за Създател на сънища. Аз бях предопределена да стана Крадец на сънища още преди да се занимавам с магия, понеже и без това присъствах в сънищата на всички мъже. Но ти… ти си Създател на сънища. Помня как ми разказваше прекрасните си истории, как само с думи успяваше да ме убедиш, че животът е прекрасен… че аз съм прекрасна… че любовта може да е прекрасна. След като се разделяхме, винаги сънищата ми бяха цветни… а преди да те срещна, никога не бях сънувала нищо…

Но да се върнем на историята… След като обиколих половината светове и прерових дребнаво милиони сънища, най-накрая усетих близостта ти. Не можах обаче да си позволя да дойда направо при теб — всички знаят колко експлозивен е гневът на Тери Сторн. Затова реших да изчакам ти да ме навестиш. Сигурна бях, че ще го направиш. Но когато не ме позна… е, все някой ден типично женското ми самолюбие трябваше да отстъпи на заден план.

— Какво искаш от мен? — с прегракнал глас едва успях да изцедя от себе си аз. Всичко ми се въртеше пред очите. Не знаех на кой свят съм, защо съм там и къде да отида след това.

— Нека първо ти помогна да възвърнеш всичките си спомени — прошумоля гласът й като листенца от роза, погалени от вятъра. — Отпусни се.

Пръстите й докоснаха главата ми. Усетих, че сякаш умирам. Светкавици зацепиха объркания ми мозък. Усетих как сърцето ми се преобръща наопаки, изсипва като торба с боклук всички ненужни и измислени спомени, с които бях населил нещастния Арчи Харис, и се пълни догоре със спомените на Тери… моите спомени.

Изведнъж всичко блесна с кристална яснота.

— Селена…

— Замълчи, Тери. Не мисли за нищо.

— Защо, в името на Мрака, трябваше да дойдеш след толкова време, за да тревожиш съня и реалността?

— За да ти дам онова, което ти самият искаше да ми дадеш преди 800 години. Тогава мислех, че животът с теб ще е магически кафез, в който ще стоя затворена. Мислех, че трябва първо да се наживея, преди да предприема каквото и да било. Но вече и аз съм преситена, магьоснико. Свободата, която исках и която получих, се оказа безпътица и безпомощност. Вече знам, че истинската свобода е в ръцете на един Тъмен Маг, на драконовите криле и под звездите. Приятели ли сте още с твоя питомец, Тери… как му беше името?

— Азазел… Да, приятели сме. Той ме докара тук. Сега сигурно спи някъде в подземията на кулата…

Младата магьосница се разсмя с изумруден смях, целуна ме, след което се отдръпна и ме погледна с престорен гняв:

— Е, Тери Сторн, „кавалер“ такъв, добре дошъл сред живите отново! Няма ли да ме поканиш на разходка?

© 2005 Сибин Майналовски

Източник: http://wizard.co.nr (през http://sfbg.us)

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1776]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:48