Любен Дилов: До райската планета и назад (Другите приключения на Нуми и Ники Научнофантастичен роман за деца)

За тяхно оправдание трябва да припомним, че този въпрос беше наистина важен. Мало ги пренасяше от една звезда към друга, като минаваше под пространството, където децата сякаш умираха, за да възкръснат отново в съвсем други светове. От науката обаче е известно, че при подобно движение из космоса времето се свива, годините се превръщат може би в минути. Но на Земята и на Пира то продължаваше да си тече в своя обичаен ход и отдавна бе отнесло със себе си техните родители, приятели и близки. Как да не се вълнуваш тогата дали си съвместим с единствения човек край теб! Нали само на него можеш да изплачеш мъката си по загубеното? Нали само той ще ти помогне да не полудееш от отчаяние и самота? И пак само чрез него ще повярваш, че всичко ще свърши добре.

Макар и с изприщена буза, Ники чувствуваше пиранското момиче по-близко дори от сестра. И това беше естествено. Когато две цивилизации се свържат, то става завинаги. Може да се карат, може дори да се сбият, но не могат повече една без друга. А това вече е доказан закон на природата.

И така, нека отново им кажем: Здравей, Нуми! Здрасти, Ники! И добър ви ден!

Казахме „добър ден“ на Нуми и Ники, но в космоса, разбира се, няма ни ден, ни нощ. Там всичко е относително, твърдят учените. Дни и нощи имат само планетите, които се въртят около себе си, както ние се преобръщаме на плажа, та слънцето да пече ту гърба, ту корема ни. Ако си близо до някоя звезда, ще се пържиш в нейния ужасно горещ вечен ден. Ако си далеч от звездите, ще зъзнеш във вечната ужасно студена нощ. Но и тия думи са измислени от хората. На космоса, изглежда, му е все едно дали е ден, или нощ. А може би той си има други думи за времето, за часовете, за годините. Думи, които знае навярно само Спасителят на живота Малогалоталотим, защото той познава Вселената по друг начин и по друг начин се движи из нея, без да му е горещо или студено.

Погледнеш ли например през голямото му око, когато той лети в пространството между звездите, тогава ще видиш пък нещо съвсем друго. То не прилича нито на ден, нито на нощ и на Земята изобщо не може да съществува. Тогава Мало сякаш се носи в един красив безкраен тунел. Този тунел се образува от голямата му скорост, при която светлината на звездите се размазва на шарени ленти. Нещо подобно на дъгата, която се появява на земното небе след дъжд.

Учените наричат това явление Ефект на Доплер или Доплеров тунел. Не защото прочутият физик Доплер пръв е минал през такъв тунел. Нуми и Ники бяха първите хора, които минаха през него. А защото Доплер математически е доказал, че при много високите скорости в космоса ще се образува такъв светлинен тунел. Ето как чрез математиката човек може да си остави името чак в космоса, без изобщо да е стъпвал там! И е добре да го знаят ония ученици, които бягат от часовете по математика и физика, а иначе си мечтаят да открият какво ли не и да станат прочути.

Двете деца бяха се свили едно до друго в окото на Мало и напрегнато се взираха в дъгоцветния тунел. Те отдавна бяха минали под пространството, изскачайки навярно чак в друга галактика. Ники обаче все още не можеше да свикне истински с този силен удар, когато Мало изведнъж се гмурнеше под пространството, в Нищото. Въпреки лекарството, което всмукваше от специалната тръбичка в шлема на пиранския скафандър, който му даде Нуми. Все още върху гърба му сякаш се стоварваше най-малкото трикрил гардероб, а в ушите му забучаваха десет мотоциклета с повредени ауспуси. После в главата му нахлуваше Нищото, от което той напразно се опитваше да запомни нещичко. Двамата или просто умираха там, под пространството, където този свят не съществува, или Нищото не можеше да бъде запомнено. Запомня се нещо, а нищото как ще запомниш? Опитайте и ще се убедите! И тогава няма да се сърдите нито на Нуми и Ники, нито на автора на книгата, че не могат да ви разкажат нещо за това Нищо.

След него идваше новият удар, който ги събуждаше в красивия Доплеров тунел. Този път обаче май летяха прекалено дълго в него. Сигурно новата планета, която Мало избираше за тях, се намираше далеч. Двамата имаха време пак да се заситят в хранителния разтвор на утробата му, да поспят, дълго да си разказват разни земни и пирански истории. И едва сега шарени те стени на тунела започнаха да избледняват. Някои жълти и оранжеви ленти първи се изгубиха и в опразненото от тях място надникна мракът на междузвездното пространство. Мало най-после намаляваше скоростта си.