Любен Дилов: До райската планета и назад (Другите приключения на Нуми и Ники Научнофантастичен роман за деца)

Някаква неизвестна, но много древна и могъща цивилизация, която може вече да е и изчезнала, създала тези същества-машини и ги пратила на стража около ония слънца, на чиито планети имало живот. Защото във Вселената той е нещо изключително рядко и ценно. Тези малогалоталотими забелязали преди десетки хиляди години, че на Земята предстоели страшни земетресения и наводнения, които заплашвали да погубят всичко на нея. Спуснали се те, взели големи групи хора от различните й краища и ги разселили по други планети. Такова едно племе, водено от някой си Девкалион и жена му Пира, станало родоначалник и на цивилизацията Пира.

Но нали това било само легенда, как тогава едно измислено същество ще приеме в своята утроба действителните Нуми от Пира и Ники от Земята?

Работата е там, че малката пиранка силно вярвала в хубавите приказки. По време на катастрофата с космическия кораб, в който се намирала и тя с баща си, Нуми се обърнала за помощ към малогалоталотимите. И ето че един от тези стражи на живота уловил телепатичния зов, излъчен от обединените два мозъка на момичето. Той спасил пътниците, а после, кой знае защо, позволил на момичето и да избяга с него. По негово желание го довел чак на Земята да се убеди, че тя все пак не е загинала, както се разправяло в легендата. Иначе това му било забранено, защото е вмешателство в живота на различните цивилизации. Нуми предполага, че просто се е зарадвал до срещне най-после едно същество, което истински вярва в него, а умее и мъничко да го разбира. Ники Лудото обаче предполага друго. Сигурно е повреден, каза той веднъж на Нуми, щом се е повел така по твоите два акъла! Разбира се, тогава той беше нещо ядосан, пък и обичаше да се заяжда. То кое ли земно момче не обича да се заяжда с момичетата! Виж, на Пира не знаем как е. Но ако пиранци наистина произхождат от Земята, едва ли момчетата ще са много по-различни, колкото и цивилизацията им да е по-напреднала от нашата.

Иначе двамата нямаха оплаквания от Мало — така те наричаха за по-кратко своя малогалоталотим. Той не само ги разхождаше из космоса с фантастична бързина, защото умееше да се гмурка под пространството. Той ги и хранеше, макар и по един малко неапетитен за земните навици начин. На децата им се щеше и още им се ще да му се отплатят, а не знаят с какво. Те дори не могат и да го запитат, защото не умеят да разговарят с него, както разговарят хората помежду си. Според Нуми той бил толкова умно и добро същество, че ние ще трябва още стотици векове да се учим, докато почнем като него да виждаме и познаваме Вселената. А ние сме принудени да й вярваме, защото, благодарение на необикновените си способности, тя единствена може да размени мислено няколко думи с Мало.

Такива са четиримата главни герои, с които ви предстои да се срещнете тук. Историята сигурно ще ви се стори доста невероятна, но за това не авторът е виновен. Почне ли една история от самото начало с някое невероятно събитие, така си върви до края. И с нищо не можеш да я направиш по-вероятна, защото тези истории притежават и невероятен инат.

На тях само ще припомним, че бяхме оставили двамата да киснат голи в хранителния разтвор на Мало, та да си възвърнат силите след приключенията см на планетата, където режеха главите на странните хора. Сега ще си признаем и защо: тогава просто ни омръзна да ги слушаме. Всеки знае, че препирните между момче и момиче на техните години траят прекалено дълго и трудно се понасят.

Спорът им възникна, когато Нуми целуна момчето заради геройските му постъпки, а от целувката й бузата на Ники се изприщи. Електронният мозък на пирожката обяви, че двамата били несъвместими един с друг, понеже са от различни цивилизации. Ники обаче възрази, че това било глупост. Той просто си бил алергичен и често се изприщвал от ягоди, от мед и други сладки неща. Такова твърдение би било вярно, ако приемем, че целувката на едно момиче прилича на меда, на ягодите и шоколада, от които понякога децата се изприщват. Но кой ще ти повярва в това? Иначе спорът е съвсем безсмислен, защото всяко ново явление може да се обясни само с научни опити, не с приказки и заяждания. Трябва много и разнообразни цивилизации да се целуват помежду си, за да се установи дали изприщването в случая е закон на Вселената, или е нещо случайно.

После Ники си пожела следващата планета, на която Мало щеше да ги отведе, да е пълна с непознати и свирепи зверове. Дали беше искрен, или искаше да се поперчи пред момичето от Пира, авторът вече не помни. Пък е и почти невъзможно да се отгатнат с точност прищевките на едно момче, чийто прякор е Лудото. Нуми обаче си пожела планета, пълна с красиви цветя, защото бе й омръзнал тоя страховит космос. И отново взеха да се препират, сега вече съвсем глупаво. Всеки искаше да се покаже великодушен, та да заглади грубостите от първия спор, като настояваше за такава планета, каквато другият желае. И пак стигнаха до спора дали са съвместими помежду си, или не.

Читать дальше