Робърт Хайнлайн - Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън (Мемоари на една леко нередовна жена))

Тъй като Лазарус ги сваляше подред векове наред в няколко вселени, това отнемаше доста от времето му.

Лазарус съвсем невинно пристъпи собствената си първа заповед по отношение на майката на внука ми и косвен резултат от тази злополука беше, че внук ми се ожени за моята сестра по съпружество Хейзъл Стоун, която за тази цел си взе отпуска от нашето семейство… Тя трябваше да се ожени за Колин Кембъл, за да могат двамата да спасят Майкрофт Холмс IV — компютъра, който беше начело на Лунната революция по времева линия 3, код „Нийл Армстронг“. Нека пропуснем подробностите — всичкото това го има в „Енциклопедия Галакта“ и в разни други книги.

„Операцията беше успешна, но пациентът умря.“ Горе-долу така и стана. Компютърът бе спасен и сега е жив, здрав и щастлив в Буундок. Целият нападателен отряд се измъкна без драскотина… освен Колин, Хейзъл и котенцето Пиксел — всички те умираха с ужасни рани, в някаква пещера на Луната.

Пак се налага да се отклоня. В онзи нападателен отряд имаше една млада офицерка, Гретхен Хендерсън — пра-пра-правнучка на сестра ми по съпружество Хейзъл Стоун. Четири месеца преди нападението Гретхен беше родила момченце, което внук ми познаваше.

Онова, което не знаеше, беше, че баща на сина на Гретхен е той.

Всъщност знаеше с абсолютна сигурност, че никога не се е съвъкуплявал с Гретхен и също толкова сигурно знаеше, че никъде и никога не е оставял сперма в банка като донор.

Въпреки всичко умиращата Хейзъл убедено бе твърдяла, че той и никой друг е баща на бебето на Гретхен.

— Парадокс — казваше тя.

Парадокс във времето — това Колин го разбираше. Беше член на Времевия корпус; бе минавал през времеви примки; знаеше, че при парадокс във времето е възможно да се извърнеш и да се ухапеш по врата.

Ето защо сега разбра, че ще оплоди Гретхен някъде напред по собствената си времева линия и някъде назад по нейната — парадоксът на обърнатата наопаки примка.

Ала „помогнеш ли си сам, ще ти помогне и Господ“. Това щеше да стане само ако се измъкнеше жив оттук и успееше да го осъществи.

Скоро след като получи това прозрение, спасиха и тримата — Колин прибави към сметката си нови трупове и го раниха още два пъти, но и тримата оцеляха. Изпратиха ги две хиляди години напред в бъдещето при най-великите лекари във всички вселени — Ищар и нейния екип. Сестра ми по съпружество Ищар не би оставила и един пациент да умре, щом тялото е още топло, а мозъкът — неувреден. Доста работа падна — особено по Пиксел. Мъничето го държаха няколко месеца при температура 0,3 по скалата на Келвин, докато пристигне доктор Боун от друга вселена, а дузина от най-добрите в екипа заедно със самата Ищар изкараха ускорен курс по котешка медицина, хирургия, физиология и т.н. После вдигнаха температурата на Пиксел до проста хипотермия, възстановиха го, докараха температурата му до нормалната и го събудиха. Така че днес той е здрав и силен котак, ходи и броди където си ще и прави котенца, където завари.

Междувременно Хейзъл уреди времевата примка и Колин срещна и ухажва, спечели, свали и оплоди една малко по-млада Гретхен. Тъй че тя си роди бебето, а по-късно (по личната си времева линия) се присъедини към Хейзъл и Колин при спасяването на компютъра Майкрофт Холмс.

Но защо такива крайни усилия само заради някакво си коте? Защо просто не са му съкратили мъките на умиращото писенце?

Защото без Пиксел и неговата способност да минава през стени нямаше да могат да спасят Майкрофт Холмс, целият нападателен отряд щеше да измре и бъдещето на цялата човешка раса щеше да бъде изложено на риск. Шансовете бяха така разпределени, че в половината бъдеще те умираха, а в другата половина успяваха. Малкото котенце промени нещата. То ги предупреди с единствената дума, която беше овладяло:

— Опа!

На връщане от Бътлър Чарлз се беше възстановил от посткоиталната депресия: искаше пак. Е, аз също, но не днес. Пътуването с двуколка по черен път ми бе напомнило, че онова, на което седях, е поожулено.

Обаче на Чарлз му се искаше, та две не виждаше — и то сега, веднага.

— Мо, ей там има една полянка и можем да оставим двуколката така, че да ни закрива. Няма страшно.

— Не, Чък.

— Ама защо?

— Всеки може да отбие и да спре там. Вече закъсняваме, а днес не ми се отговаря на въпроси. Не и днес. Освен това нямаме друг презерватив и това приключва въпроса, защото въпреки че смятам да имам деца, нямам намерение да ги раждам на петнадесет години.