Валмики - Рамаяна (Тулси Дас. Море от подвизи на Рама (откъси))

Но ти все пак пази се, че е страшно,

човек да срещне в битка гневен воин.“

С лъка на притчите стрелите-думи

във Равън се забиваха зловещи,

а той отвръщаше — от своите рани

изваждаше назад стрелите с клещи:

„Маймуната едно достойнство има — че все едно е кой ще я нахрани:

нахранена ли е, усърдно служи

и предано на своите стопани.

Чопай

Хвала, маймуни, вам, хвала ви,

че вий устройвате забави на своя господар в угода

с подскоци жалки пред народа. Продавате съвсем без чувство

за срам изящното изкуство. Родът ти винаги, Ангаде,

е бил продажен, та отдаде и ти възхвала подходяща

на тоя, който днес ти плаща.

Но аз съм умен, за да зная

таланта да ценя, а тая от теб издрънкана гълчава

едно постига: отегчава.“ Усмихнат рече му Ангад:

„О, да, цениш таланта, брат.

Доказал си го колко пъти.

Щом Хануман уби сина ти, та столицата ти едва ли

ведно с престола не подпали ценейки тия дарби наши,

ти даже с мъст не го заплаши.

Пленен от тия мили нрави,

владетелю десетоглави, реших да дойда тук без страх

и ето на — самин видях, че Хануман бил доста прав:

ни гордост имаш ти, ни гняв.“

Засмя се Равън: „О Ангаде,

с тоз ум баща си ти изяде.“

„Изядох го, сега остава

и тебе да изям, но слава баща ми има на герой

с това, че теб надвил е той.

Та бива ли такава слава

синът му да я помрачава? О царю Равън, я кажи ми,

колцина още носят твойто име? Дали си ти, или съвпада

случайно туй, но знам, че в ада на времето си отишъл

ракшасът Равън горд и зъл, намислил да убие Бали.

Ала деца го задържали и вързали в една конюшна.

Добре че бил великодушна натура тоя воин Бали,

та пуснал го след туй. Така ли? И с друг един на име Равън

е станал случай най-забавен, когото пък Сахасрабаху

е счел за животинче плахо и взел го, за да си играе.

Така ли е било? Така е. Пуластя, родният му дядо,

избавил бедното си чадо.

Доха

За третия стеснявам се да кажа:

държал го е под мишница баща ми.

Та кой от тия равъновци ти си,

кажи ми вярно и недей се срами?“

Чопай

„Глупако, аз съм оня Равън,

по цялата земя прославян, че вдигах не веднаж и дваж

планинския масив Кайлаш. Геройствата ми са признати

дори от Шива и Парвати. Във дар на тия божества

поднесох своята глава, откъсвайки я като цвете

с ръцете си от раменете.

И слоновете божи даже,

които са несменни стражи и пазят земните посоки,

припомнят си в какви жестоки

сражения се биха с мен,

но всеки биваше сломен: в гръдта ми бивните свирепи

трошаха им се като репи. Аз оня съм, Ангаде скъпи,

комуто щом ногата стъпи къде да е върху земята,

земята почва да се мята, тъй както се люлее сал,

под слонска стъпка натежал. Аз тоя съм. Не си ли чула

за мен, та хула подир хула мълвиш, маймуно опашата,

каквото ти е и лъжата?

Доха

Глупако, хвалиш мъж, а пък намираш, че може тук да бъде подиграван

от някаква загубена маймуна

един велик владетел като Равън.“

Чопай

Когато чу това Ангад,

сърцето му завря от яд: „Подлецо, по-добре не дръж

такъв език, че даже мъж, какъвто бе Парашурама,

чиято брадва бе голяма

като голямото море

и там се давеха царе, и който с нея щом понечи,

хилядата ръце отсече на страшния Сахасрабаху —

самият той склони се плахо пред Рама л след туй се скри —

пустинник стана вдън гори.

И ти наричаш Рама мъж?

Помисли ли поне веднъж: дали реката Ганг така

река си е като река. И Камадева — прост стрелец?

Тогава, значи, си глупец. За теб и кравата Камдену

животно е обикновено, когато е свещена крава —

желанията изпълнява. Дървото калпаврикш и то ли

е като простите тополи? Храна когато се дарява

на свят брамин, нима тогава се прави просто милостиня

или това е дар-светиня? Нима напитката амрита

за просто питие се счита? Или си мислиш от заблуда,

че проста птица е Гаруда? Нима е камък чинтамани,

когато всички възжелани мечти осъществява той?

Отговори ми, драги мой. А горе царството всевишно,

където обитава Вишну, ще кажеш ли, че представлява

и то каква да е държава? Така и верността към Рама,

да знаеш, нищо общо няма с обикновената изгода,

а благодат е за народа.

Доха

Тоз, който стъпка твоите градини

и твойта гордост, и града подпали,

и твоя син уби, кажи ми, царю,

маймуна проста ли е той? Едва ли!

Чопай

Не се гордей, недей хитрува —

иди се поклони томува, комуто ако бъдеш враг,