Валмики - Рамаяна (Тулси Дас. Море от подвизи на Рама (откъси))

у него мъка и уплаха буди.

Не се гордей с водача си, маймуно,

недей напразно нему се осланя:

с такива като твоя Рама тука

ракшасите си денонощно храня.“

Чопай

На тия думи нечестиви

Ангад така се възпротиви, като човек, дочул лъжлива

и хулна реч към бога Шива, а то по грях се изравнява

почти с убийството на крава. Удари с две ръце земята

и тя разтърси се, замята, така че мигом изпопада

съветът царски в изненада. Единствен прав се задържа

владетелят, но не можа Короните си да опази

и те затропаха с елмази

по пода. Пъргаво подскочи

след тях по каменните плочи владетелят да си ги вземе,

но нямаше за всички време. Ангад замахна и запрати

от Равъновите палати към Рама няколко от тях.

В маймуните събуди страх: „О, господ сипе ни отгоре

по пладне град от метеори! Или пък Равън запотири

към нас безмилостни секири!“ Усмихнат Рама отговори:

„Не са туй нито метеори и нито брадви от небето,

и нито Раху, нито Кету, а Равъновите корони

вихрушка сякаш ги подгони от собствения му палат.

Това е дело на Ангад.“

Доха

Синът на Вятъра събра ги бърже

и сложи ги на Рама пред нозете. Маймуните засенчват поглед с лапи —

че като ярко слънце всяка свети.

Десетоглавият оттатък с ярост

крещи: „Ракшаси, тичайте веднага,

проклетата маймуна заловете

и здраво дръжте я да не избяга!

Чопай

Напред, о воини герои!

Гонете враговете мои! Да рухнат смазани под ваште

оръжия! Маймуни яжте и мечки яжте до насита!

Носете слава страховита на своя цар. Да изметеме

омразното маймунско семе!

Пленете живи тия двама

отшелници Лакшман и Рама!“ Ангад възпламна в гняв голям:

„О Равън, как не те е срам, когато виждаш мойта мощ,

да думаш думи, дето грош им е цената, людоеде?

Какво бълнуваш за победи и дрънкаш призиви за поход,

женкарино, разплут от похот. Крадецо на жени, над теб

кръжи смъртта, а ти свиреп зовеш я да побърза май

на твойта реч да тури край, та да не думаш с ум помътен,

че Рама бил човек и смъртен. Кажи ми, как при таз грамадна

лъжа езикът ти не падна? Но нищо, в битката нали,

когато се потърколи главата ти и се затътри,

езикът ти ще бъде вътре.

Соратха

Тоз, който Бали някога прониза

с една стрела, нима е смъртен слаб?

Ти с двадесет очи си, но излиза,

че с двайсетте напълно бил си сляп.

За твойта кръв стрелите му са жадни

и жив оставям те заради тях. Додето понесат се безпощадни

към теб, злодейо, трепери от страх!

Чопай

И не по милост на съдбата

оставям твоята зъбата муцуна читава и здрава,

а Рама не ми разрешава да хласна теб, о твар презряна,

и острова ти в океана.

Прилича Ланка на смокиня

узряла, плаваща сред синя вода под синкав небосвод.

А ти си червей в тоя плод. Маймуна съм непридирчива:

смокинята, макар червива, изял бих, царю, без забава,

но нямам заповед такава.“ Засмя се Равън: „Ей, гадино,

къде научи толкоз фино да лъжеш? Помня, че баща ти

лъжи такива опашати не знаеше. А ти откак

пресели се при моя враг, превърнал си се на дрънкало.“

Ангад отвърна: „Да, изцяло си прав, че само думи плещя,

вместо езика ти да вклещя във лапи и да го откъсна.“

Отново с крак земята блъсна Ангад и викна горд и строг:

„Предлагам ти такъв облог: войската връща се обратно

и Рама губи безвъзвратно пленената от тебе Сита,

ако човек от твойта свита крака ми може да отмести.“

И викна Равън: „Я излезте, герои мои, та хванете

не за ногата — за нозете нахалницата опашата

и я хласнете о земята!“

Синът му Индраджит и други,

придворни с име и заслуги, се втурват с радост към Ангад.

Унило връщат се назад. Напразно мишците си гръдни

напряга всеки да помръдне побития маймунски крак.

Отиват си, пристигат пак — напразно, както слаби люде

не могат своите заблуди изтръгна никога от корен,

а все им служат с дух покорен.

Доха

Стопи се бързо вражеската гордост — кракът на напъна им не поддаде.

Така и праведникът не отстъпва

от своя път пред никакви прегради.

Чопай

Смутени от Ангадовата сила,

съветниците седнаха с унила въздишка. Равън се изправи

самин и двайсетте корави ръце протегна към Ангад

крака му да свлече назад.

Ангад му каза: „Слушай, клети,

макар че падаш ми в нозете, спасение за тебе няма —

падни в нозете, но на Рама!“

Изгуби силата си Равън,

назад се върна обезславен и хубостта му избледня