Валмики - Рамаяна (Тулси Дас. Море от подвизи на Рама (откъси))

като луната през деня. Глава навел, на трона седна,

похарчил сякаш и последна жълтица вече от хазната,

доскоро толкова богата.

Душа е Рама на всемира,

затуй врагът му не намира покой и мир, додето диша,

а инак вкусва милост висша.

По знак на неговите вежди

звезди рушат се и надежди или се раждат други нови,

за гибел и живот готови.

Той камъка в трева превръща

и после в камък тая съща трева. Затуй и враговете

безсилни бяха пред нозете на пратеника му Ангад.

Ангад на мъдрост бе богат,

но него не послуша Равън,

пред гибел скорошна изправен. Ангад, потъпкал гордостта му,

си тръгна и му викна само: „От мен ще си намериш края,

но след като си поиграя!“ Мълчеше Равън с тъжен вид:

синът му вече бе убит, а и бойците мъртви бяха,

макар и само от уплаха.

Доха

Зарадван, пратеникът на Сугрива,

че вражеската гордост тъй потъпка,

в нозете-лотоси на Рама падна,

треперейки, но от приятна тръпка.

А пък на демонския цар в нозете

жена му падна Мандодари в нощта, изпълнена от мрак и ужас,

повтаряйки му пак молбите стари.

Чопай

„Съпруже — каза Мандодари, —

нещастие ще се стовари

връз твоя трон вместо прослава,

ако войната продължава.

Какво очаква ни, какво,

щом липсваше ти мъжество да минеш простата черта,

Лакшман която очерта на времето около Сита?

Войската ти ще бъде бита. И как ли може другояче,

когато простите разузнавачи на Рама подвизи такива

извършват: Хануман убива сина ти Лакш и цяла Ланка

подпалва, сякаш е паланка,

Душата ти е възгордяна

сега, но где тогава дяна безмерната си ужким сила,

която враговете смила? На смъртен Рама не прилича —

стрелата му срази Марича. Ами на сгледата на Сита,

кажи, не се ли ти опита съперник да му бъдеш, а?

Ала с посрамена душа едва в земята не потъна,

когато той лъка опъна и Сита стана му жена.

Защо си мислиш, че с война сега ще го надвиеш? Даже

сполучи Рама да накаже сина на Индра, та едното

око извади му, защото започнал бе да се съмнява

във силата му величава. Ами сестра ти Шурпанака

нима с отрязан нос не плака пред тебе, но наместо срам

изпитваш гордост ти невям.

Доха

Срази Вирадха, Кхара и Душана

и с първата стрела прониза Бали.

И всичко туй като в игра го стори.

Не е той простосмъртен, не разбра ли?

Чопай

Успя водите да завърже,

премина океана бърже и ето го сега, завзел

с войниците си връх Сувел. Посланик за добро изпрати

и той погуби гордостта ти, подобно лъв, кога връхлита

връз слонове със страховита

стремителност неотразима.

Тоз, който пратеници има като Ангад и Хануман,

нима не е богоизбран? А продължаваш пак и пак

да бъдеш ти на Рама враг и да твърдиш, че той е смъртен,

самият ти към смърт запътен. Смъртта не удря ни с тояга,

а най-напред ръце протяга към ум, разсъдък, вяра, сила

и след като ни е лишила от тях, умираме тогава.

Към тебе вече приближава — в ума ти, пълен с мисли тъмни,

е нощ и няма да се съмне.

Доха

Града ти той запали. Двама сина

уби. Недей враждата продължава,

а възвърни съпругата му Сита,

за да възвърнеш прежната си слава.“

Чопай

Посрещаше с усмивки зли

от нея думите-стрели владетелят и сутринта,

повикан всъщност от смъртта, зае си мястото в съвета,

изпъчил пак снага напета, сменил предишния си страх

с увереност и с дързък смях.

Чопай

Посочи Рама н ч Ангад

да седне близо като брат и каза му с любов: „О сине,

постъпката ти порази ни —

на своя род венец е Равън,

навсякъде е той прославян за мускулите си корави,

а толкоз лесно ми направи подарък четири корони.

Разправяй как му ги отрони.“

„Не са корони царски те,

ами това са четирте достойнства — белег на царете,

сега от тоя цар отнети: даруване на приближени;

наказване на провинени; талант за сладкодумни речи;

талант чрез козни да се пречи на вражето единство. Тези

опори, важни за стратези,

сами напуснаха врага ти —

към тебе всяка се упъти.

Доха

Отвърнал се е Равън от нозете твои, смъртта изцяло вече го обсеби,

затуй и всяка добродетел го напусна,

отправяйки се, царю мой, към тебе.“

Изслуша Рама своя вестоносец

и радостно усмихна се на тази

красива мъдрост. После го разпита