Валмики - Рамаяна (Тулси Дас. Море от подвизи на Рама (откъси))

да знаеш, царю, няма как да те избави даже Брама

или пък Шива с Брама двама. Недей говори думи празни,

че Рама като се раздразни и с гняв лъка си улови,

ще паднат твоите глави накуп пред нашата войска.

Ще се обръща ли така езикът ти бъбрив тогава —

възхвали сам да си раздава? Ще ритат твоето главище

маймуните като в игрище нашир по бойното поле.

Побързай, царю, та докле е време Рама навести —

на кротки Рама не мъсти.“ Огнището от гняв, което

на Равън палеше сърцето, сега така се бе разрасло,

като че ливнаха му масло.

Доха

„Не знаеш ти за брат ми Кумбакарън,

ни за сина ми, та си нямаш грижи.

Надвил съм с тях дори самия Индра

и всичко, що се движи и не движи.

Чопай

Направил мост през океана

водачът ти и вече стана велик герой, нали, глупако?

Та значи ли това, че всяко нищожно птиче, щом премине

морето, вече исполин е?

Ръцете ми са океани.

На дъното им най-отбрани мъже намериха си края

и даже жители на рая. И още няма го храбреца,

и още няма го плувеца, способен читав да излезне

от тия двайсет морски бездни. Безсмъртните вода ми носят,

та как ли да не ме ядосат хвалбите ти към тоя Рама,

които вече нямат срама! Та щом е толкова юначен, —

защо тогава дири начин чрез пратеници изглупели

врага си с обич да спечели? В ръцете ти ме погледни,

които вдигат планини, та после си разхвалвай вожда,

и то където му подхожда.

Доха

Кои герои равни са на Равън?

Не ще намериш никъде такива — главите си на жертвената клада

съм слагал сам, свидетел ми е Шива.

Чопай

Когато хвърлих си главите

сред пламъците страховити, върху челата някой сложи

с невидим въглен букви божи, че щял съм от ръка човешка

смъртта си да намеря. Смешка си прави Брама — остарява

горкият, вече проличава. А ти изкарваш ми голям

герой водача си. О срам!“ „По цялата земя голяма

по-срамежлив от тебе няма —

за своите постъпки смели

ти даже дума не обели. Че рязал си си сам главите

и че си вдигал планините — в гръдта си ти го запечата.

Не скъса ни веднаж печата на свойта скромност. И хвалби

по свой адрес не разтръби. Навярно там се беше скрила

и тая великанска сила на твоите ръце, та Бали

те тръшна просто като пале. Но друго питам те: понеже

и фокусникът често реже главата си, нима и той

почита се като герой?

Доха

Играят сума нощни пеперуди.

Магаретата мъкнат тежко бреме. Но можем ли, о глупави, кажи ми,

за туй герои да ги наречеме?

Чопай

Изслушай ме, Десетоглави,

защо при тебе ме отправи владетелят ми — не да моли

за твоята любов. Защо ли притрябвала му е? И не

на тебе той в любов да се кълне. Повтаря той: не е похвала,

ако лъвът срази чакала. И помнейки добре това,

понесох аз — макар едва —

обидите ти. Инак щях

да те направя пух и прах, отвеждайки оттук честита

при Рама пленницата Сита. О, знам какъв юнак си ти —

жена самотна похити,

но пак уплахата те хвана,

та хукна чак зад океана. Не знаеш мярка в гордостта си

от туй, че цар си на ракшаси. Но аз слуга съм на Сугрива,

а той до Рама вечно бива и вечно вкусва благодат“.

И още каза му Ангад: „Боях се за честта на Рама,

а инак — вече да те няма.

Доха

Бих тръшнал страшно тебе на земята,

до крак изтребил твоите войскари,

града ти разорил бих и в добавка

към Сита бих откарал Мандодари.

Чопай

Добре, но ако туй направя,

широко ли ще се прославя? Нима минава за храбрец

тоз, който вдига към мъртвец оръжие. Защото знай се,

че следните четиринайсе човешки видове приживе

се считат мъртви, а не живи: развратници, пияници, глупци,

недъгави и подлеци, хулителите зли на Вишну,

клюкарите, които скришно петнят другари и съседи,

онез, които хулят веди, брамини и самия Брама,

онези, за които няма от тялото по-важно нещо,

които мъчи ги зловещо гневът, лъжата, завистта

и даже просто старостта, и който другиго на съд

полага, а е сам съсъд

на греховете. Всички тези

са мъртъвци, но не в ковчези. И тъй като си между тях,

злодейо, аз не пожелах да смъкна твоите глави,

но повече не ме гневи!“ Подскочи Равън: „Ах, маймуна

с такава мъничка муцуна какви големи думи плещи!

Та на кого ще се опреш ти, на Рама ли, да те спасява —

ни сила има той, ни слава.

Доха

Баща му сам го сметна за бездарен — в изгнание в горите го прокуди.

Раздялата му с младата съпруга