Валмики - Рамаяна (Тулси Дас. Море от подвизи на Рама (откъси))

начело с Индра. Но, уви, не беше гордостта надвита

от тебе, та открадна Сита — на Рама дивната съпруга

и майка на света. Услуга желая да ти сторя: няма

и с пръст да те побутне Рама, а искрено ще се зарадва.

Вържи на шията си брадва, стисни във зъби стрък трева

и с челядта си след това иди при него, не се бой —

когато види Сита той да води мирно твоя род,

на всички ще дари живот.

Доха

Кажи: «Пред тебе падам, за да бъда

и аз от твоите милости помазан».

Гласа ти скръбен щом дочуе Рама,

от скръб ще те избави и боязън.“

Чопай

„Маймуната затуй й викат

маймуна — враг й е езикът. Нима не знаеш ти, наивник,

че аз съм божият противник и цар на всичките ракшаси?

Кажи сега на чий баща си издънка, та да знам с каква ли

маймуна бил съм близък.“ „Бали така нарича се баща ми.“

Смути се Равън и засрами. „Е, да, познавах го преди.

Той беше славен, но роди отстъпник, дето задушава

гората от семейна слава тъй както буренът — бамбука.

О, как не взе да се разпука утробата, а те извади

на свят, изменнико, Ангаде, та не наемник прост, а даже

си станал и посланик вражи. Е, казвай, Бали как живее,

добре ли е, сега къде е?“ Ангад засмя се: „Царю, няма

да минат десет дни и двама с баща ми ще се съберете,

в приятелска прегръдка слети. И той самин ще ти разправи

доколко е в цветущо здраве тоз, който бил е враг на Рама.

Това сърце, в което няма лика на Рама, то загива

в гръдата страхливо колеблива.“

Доха

На моите близки бил съм погубител,

а пък пазител бил си ти на твоите.

Това би могъл сляп човек да каже, а твоите очи са десет двойки.

Чопай

На Рама кланят се такива

безсмъртни като бога Шива и Брама с мъдрите брамини.

Едва ли своите роднини от чест лишава и от слава

тоз, който пратеник му става.

Не знам от тая мисъл гнъсна

защо гръдта ти се не пръсна. Десетоглавият облещи

срещу Ангад очи зловещи:

„Какво да сторя с тебе, зная,

обаче тача обичая.“

Маймуната отвърна: „Знам,

че ти поклонник си голям на правото, та няма нужда

от думи, о крадец на чужда жена. А също виждам как

с посланиците ти си благ.

Ако зачиташе закона,

не трябваше да си на трона след тез нападки срещу мен,

а вдън земята провален.

Видя сестра си без уши,

без нос. Нима не наруши закона, който иска мъст,

като не мръдна даже пръст.

Светът е бивал запознаван,

и неведнаж, о царю Равън, със твойта справедливост. Бях

щастлив и аз, че я видях.“

Доха

„Животно глупаво, не дрънкай дръзко, а по-добре ми погледни ръцете:

тъй както Раху месеца поглъща,

тъй с тях аз яко стискам боговете.

Във езерото синьо на небето

положих аз да кацне като лебед

връз лотосите на ръцете мои

Кайлаш — високия планински хребет.

Чопай

Кажи, посланико Ангад,

от цялата маймунска рат ще мога ли да найда воин

за битка с мен да е достоен? От своята жена в разлъка

водачът ви изпитва мъка, така че тя го е лишила

съвсем от мъжката му сила. И неговият брат Лакшман,

от тая мъка обладан, за битка малко ще го бива.

Какво да кажа за Сугрива и тебе? Вие сте сурови

дървета и при туй върбови. А брат ми Вибхишан с пъзливи

деяния ще ощастливи войската ви. А Джамбаван —

мъдрец единствен в тоя стан — какво с глава ще стори в боя,

където е решаващ броя на силните. А Нал и Нил

във битка кой е проверил — това не е да зидаш мост.

Така и те са под въпрос. Една от вашите маймуни

е силна само, та срещу ни излязла би и никой друг:

онази, дето идва тук,

та целия ни град подпали.“

Усмихна се синът на Бали: „Нима е истина това,

о царю, или е мълва? Да изгори града на Равън,

все от герои обитаван, една нищожна твар космата —

дебеличка ти е лъжата! Тогоз, когото произведе

в ковач на доблестни победи и пред когото ти се свива

сърцето, той е на Сугрива вестител най-обикновен.

В града ви идва него ден да види и да поразпита

къде е пленницата Сита.

Доха

Сега от теб узнах, че е подпалил

града ви той без заповед от Рама.

От страх не се яви пред господаря,

та все се чудехме защо го няма.

Ти всъщност прави думи каза, царю: едва ли лесно ще намерим ние

сред нашите бойци да сметне някой

за чест това, че с тебе ще се бие.

Една войска когато бива силна,

противната не трябва да е слаба.

Нима ще вземе някой да похвали лъва, когато той убие жаба!

Ако ли тебе те убие Рама,

едва ли с туй ще стане по-достоен.