Вяса - Махабхарата (Велико сказание за потомците на Бхарата (откъси))

На всяка из устата кълба от огън бликат, сред огъня проблясва светкавица — езикът.

Погледне ли те само коя да е от тях,

на пепел те превръща. Затуй засипа с прах

очите им Гаруда и хищниците слепи додето да прогледнат, телата им разцепи.

Стремително се втурна, амритата открадна, събори колелото и литна — пак грамадна,

блестяща като слънце, отнасяща амрита на змиите, обаче сама не я опита.

Гаруда срещна Вишну, летейки по небето. Всевишният властител доволен бе, задето

Гаруда не изгълта амритата веднага — макар и похитител, изгода в туй не влага.

— Поискай дар от мене — му рече Нараяна. Гаруда каза: — Искам над тебе да застана.

Безсмъртен нека бъда и вечно млад, но тия неща да ги получа, амрита без да пия.

А ти какво желаеш? — И Вишну тая птица избра си да го вози наместо колесница.

Лика й нарисува бог Вишну-Нараяна

на своя флаг и рече: — Над мене ти застана.

Тогава богът Индра, обхванат от полуда след сторената кражба, настигайки Гаруда,

гърмящия си жезъл връз птицата стовари. Засмя се само царят на хвъркащите твари:

— Мъдреца аз почитам, от костите на който, властителю небесен, направено е твойто

оръжие гръмливо, но моите пера

за него са преграда. — Всевишният разбра,

че тук се крие сила, каквато втора няма, и каза: — Птицо, нека другари бъдем двама.

Кажи ми, покажи ми каква е твойта сила. Гаруда рече: — Инак не бих се съгласила,

защото не подхожда дори и на герои самички да говорят за подвизите свои,

но щом си ми приятел и питаш за добро, узнай, че мога даже с единствено перо

земята да повдигна, а също трите свята, и тебе с твоя жезъл, о бог на божествата.

И мога да ви нося, летейки из простора, където си поискам, не сещайки умора.

— Признавам твойта сила — отвърна Индра. — Нека приятели да бъдем от тоя ден довека.

Но щом не ти е нужна амритата, върни я, че станат ли безсмъртни творения ония

влечуги, то тежко ни. — Не мога да я дам — отвърна му Гаруда. — Но ти вземи я сам,

когато им я връча, преди да са отпили от нея и добили безсмъртие и сили.

— Добре — отвърна Индра. — Сега кажи в отплата какво да те дарувам, тъй както брат на брата.

Гаруда си припомни тогава за вината на змиите, които от майка му Вината

направиха робиня, и каза: — Нямам други молби, предай ми само дара да ям влечуги.

Бог Индра съгласи се и птицата узна какво ще трябва вече да дири за храна.

Отлитна и намери на Кадру синовете:

— Донесох ви амрита, сега се изкъпете,

а после се напийте, щом искате, до гуша. Съсъда ще оставя върху тревата куша.

Получихте каквато желаехте отплата, от днеска си възвръща Вината свободата.

Безчислената паплач на радостните змии отиде да се моли. Додето се измие

и свърши както трябва постъпките обрядни, бог Индра бе сполучил съсъда да открадне.

Влечугите, разбрали, че сигур божествата наказват ги за нещо, заблизаха тревата,

където бе стояла съдината с амрита,

с надеждата да лизнат поне по капка скрита.

Тревата беше остра и змиите я триха така с езици алчни, че чак ги раздвоиха.

И днеска са такива. А кушата се счита растение свещено след допира с амрита.

А птицата Гаруда се радва на прослава и с майка си Вината в гората обитава,

където непрестанно влечугите избива за радост и утеха на майката щастлива.

Шонак каза:

За змийското потомство, от Кадру прокълнато, изслушах, разказвачо. Но питам те, когато

научиха, че висне проклятие зловещо да бъдат изгорени, не сториха ли нещо?

Сута каза:

Отшелник стана Шеша и постеше за божа угода, сякаш беше без тяло — само кожа.

Влечугите напуснал, изникваше навред по сборищата святи, достойни за аскет.

Ядеше само въздух, живееше в хралупи, готов чрез още мъки блаженство да изкупи.

Усърдния пустинник съгледа богът Брама и каза му: — О Шеша, суровост тъй голяма,

макар и да е свята, обижда съществата. Кажи какво отдавна тежи ти на душата.

Покаяникът Шеша отвърна тъй на бога:

— О боже, моите братя са грешни и не мога

да гледам как открито безсилният, под иго, на силния се кланя, а тайно клевети го.

Убивам свойто тяло — когато го напусна, да нямам нищо общо със тая паплач гнусна.

Отвърна Брама: — Зная, че змийското потомство прославя се начесто със свойто вероломство.

От майка прокълнати, над вас опасност тегне, но знай, че всички змии тя няма да засегне.

За тях не се измъчвай. Кажи каква награда от мене ще поискаш, че с право ти се пада