Вяса - Махабхарата (Велико сказание за потомците на Бхарата (откъси))

отплата, о светецо, с добри дела погълнат. Желанията твои от мен ще се изпълнят.

Отвърна Шеша: — Тъкмо това ми е награда: далеч от злите, диря за своя дух отрада.

Владетелят на всички творения възпря го:

— О Шеша, ти си длъжен да сториш общо благо.

Нареждам ти: поддържай с главата си земята, защото нестабилна подрипва и се мята

с гори, с полета, с къщи, с морета, с океани. Подпри я — неподвижно на място да застане.

— Да бъде тъй, о Брама, баща на съществата. Приемам. Постави ми земята на главата.

— Вмъкни се ти под нея — бог Брама отговори. — Отверстие земята сама ще ти отвори.

И слезе под земята крепителката-змия. И права оттогава с главата си крепи я.

Застана неподвижна земята ни — богиня, изправена сред морска синееща пустиня.

Приключенията на Утанка. Кражбата на обеците.

Утанка уговаря цар Джанмеджая да изтреби змийския род.

Шонак каза:

Научих много нещо, мъдрецо, но не зная влечугите защо е преследвал Джанмеджая,

тоз тигър сред царете, та искал е дори

на жертвен огън всички до крак да изгори?

Сута каза:

Търпение се иска. Поемата велика

до подвига ще стигне, извършен от Астика.

Но слушай постепенно, глава подир глава, какво и как се случи и где преди това.

Животът благонравен и мъдрата беседа прославиха по всички земи брамина Веда.

Живееха в дома му троица ученика. Веднъж на път потегли мъдрецът и повика

Утанка — най-добрия, и дълго го наставя домашните да гледа и всичко да доставя.

С усърдие Утанка и с преданост присъща се грижеше за всичко в учителската къща,

Но сбраха се жените от къщата и взеха за него да намекват, че искала утеха

самотната съпруга. Най-подходящо време било за госпожата сега да вземе семе.

Отвърна той: — Не мога да сторя туй, непитал дали ми разрешава премъдрият учител.

Мъдрецът се завърна и както се полага, за всичко се научи от хората веднага.

Утанка той прегърна и тъй му рече: — Сине, достойно си ми служил през толкова години.

В отплата, ученико, аз пускам те оттука да тръгнеш по земята към своята сполука.

— И аз да дам в отплата, мъдрецо, позволи ми, голямата си обич и таксите дължими.

По образа премъдър премина тъмна сянка:

— Не искам да ми плащаш, а още стой, Утанка.

Послуша го Утанка и ден и друг остана, но караше да дирят на таксите замяна —

подарък или нещо за къщата да стори. Дотегна на мъдреца и той му отговори:

— Отивай при жена ми и питай я, младеж, Каквото тя заръча, това ще донесеш.

Жената на мъдреца, когато го изслуша, отвърна: — Ученико, иди при цар Пауша.

Опитай се от него да вземеш обеците, безценните, с които царицата се кити.

И връщай се обратно, че тук след четри дена ще има празник. Искам да бъда украсена

със тях и да завижда край мене който мине, особено жените на другите брамини.

На път пое Утанка. Съгледа той с уплаха — огромен бик на пътя, огромен мъж го яха.

Ездачът се обърна към него с гръмък вик:

— Утанка, я опитай тора на моя бик.

Утанка се отказа. Кому храна такава

се нрави. Оня вика: — Изяж го без забава.

Не ти желая злото, да знаеш, момко млади — учителят ти също на времето го яде.

Тогаз момчето хапна и пийна от това, което бе излишно за бичите черва.

Потегли пак и скоро намери се пред трона на цар Пауша — воин, защитник на закона.

Приветства го и рече: — Освен с благословия, с молба пред тебе падам, о царю, изпълни я.

Отвърна цар Пауша: — Наслада няма друга по-хубава — да сториш на свят човек услуга.

Каква ти е молбата, кажи, човече святи?

— Предай ми обеците, украса на жена ти.

Тях иска вместо такса учителят ми Веда. Учуден цар Пауша послушника изгледа:

— Царицата попитай във нейните покои, тя може да изпълни желанията твои.

Отиде там Утанка, но стаята голяма напразно заоглежда — царицата я няма.

Завърна се и рече: — За цар и храбър воин измамата, Пауша, е белег недостоен.

Покоите са празни. — Спомни си, момко мил — Пауша го попита, — дали си се умил.

Нечистият не може царицата да види, а не че някой иска сега да те обиди.

От вярност не желае жена ми да се мерне

пред хората, по външност или по мисли скверни.

Припомни си Утанка и нищо не укри:

— След ядене по пътя се мих надве-натри.

— Видя ли, млади момко. Законите забрави — не бива да се мием вървейки или прави.

Засрами се Утанка, поука той си взе: с лице към изток седна, изми ръце, нозе.

С вода беззвучна после грижливо се изкъпа, в приятната й влага потъвайки до пъпа.