Волтер - Кандид (или оптимизмът преведен от немски от господин доктор Ралф заедно с допълненията, намерени в джоба на доктора, след като той се помина в Минден в лето Господне 1759)

— Ако не беше обесен — рече Кандид, — Панглос щеше да ни даде добър съвет в този труден час, защото беше велик философ. Понеже го няма, нека се посъветваме със старата.

Тя се оказа доста разумна и тъкмо започна да им дава съвети, когато една друга вратичка се отвори. Беше един часът след полунощ и неделята вече започваше. Този ден принадлежеше на негово преосвещенство инквизитора. Той влезе и видя убития Кандид със сабя в ръка, един труп, проснат на пода, изплашената Кюнегонд и старицата, която им даваше съвети.

Ето какво ставаше в душата на Кандид и как разсъждаваше той в този миг: „Ако извика за помощ, този свят човек неминуемо ще заповяда да ме изгорят, а може да направи същото и с Кюнегонд. Той заповяда да ме бият жестоко с камшици, той е мой съперник, аз съм извършил убийство, следователно няма място за колебание.“ Разсъжденията му бяха ясни и бързи и без да даде време на инквизитора да се опомни от изненадата, Кандид го прониза и го хвърли до евреина.

— Ето ти втора беля — рече Кюнегонд. — Няма вече опрощение за нас, отлъчени сме от черквата, последният ни час е дошъл. Как можахте вие, който сте така благ по природа, да убиете за две минути един евреин и един висш духовник?

— Красива госпожице — отвърна Кандид, — когато човек е влюбен, ревнив и бит с камшик от инквизицията, той не може да познае себе си.

Тогава старицата взе думата и каза:

— В конюшнята има три андалузки коня, както в седла и юзди за тях. Нека смелият Кандид ги оседлае. Госпожата има жълтици и диаманти. Нека възседнем бързо конете, макар че аз мога да седя на коня само с половин задник, и да тръгнем за Кадикс. Времето е прекрасно и е голямо удоволствие да се пътува през хладината на нощта.

Кандид веднага оседлава трите коня. Кюнегонд старицата и той изминават тридесет мили, без да спрат да починат. Докато те се отдалечават, светата Хермандада пристига в къщата: погребват негово преосвещенство в една хубава черква и хвърлят Исахар на пътя.

Кандид, Кюнегонд и старата бяха вече в градчето Авасена, сред планините на Сиера Морена, и седнали в една кръчма, разговаряха така:

— Кой е могъл да ми открадне пистолите и диамантите? — викаше с плач Кюнегонд. — С какво ще живеем? Какво ще правим? Къде ще намеря инквизитори и евреи да ми дадат други?

— Уви — каза старицата, — аз силно подозирам един — онзи преподобен францискански калугер, който преспа вчера в същия хан с нас в Бадахос. Да ме прости Господ, ако го обвинявам неоснователно, но той на два пъти влиза в нашата стая и замина много преди нас.

— Уви — рече Кандид, — добрият Панглос често ми доказваше, че земните блага са общи на всички хора и че всички имат еднакви права върху тях. Този францисканец трябваше според тези принципи да ни остави поне част от парите, за да можем да завършим пътуването си. Нима не ви е останало съвършено нищо, моя прекрасна Кюнегонд?

— Нито един мараведис — отвърна тя.

— Какво да решим? — запита Кандид.

— Да продадем един от конете — каза старата. — Аз ще седна на коня зад госпожицата, макар че мога да се държа само на половин задник. И така ще пристигнем в Кадикс.

В същия хан беше отседнал един бенедиктински игумен. Той купи коня доста евтино. Кандид, Кюнегонд и старицата минаха през Лусена, през Чилас, през Лебриха и най-после пристигнаха в Кадикс. По това време там съоръжаваха цяла флота и събираха войски, за да вразумят преподобните отци-йезуити в Парагвай, които бяха обвинени, че са разбунтували една от ордите си срещу испанския и португалския крал някъде около град Санто Сакраменто. Кандид, който беше служил и българската войска, показа български военни упражнения пред генерала на малката войска, и то с такава грация, бързина, сръчност, гордост и пъргавина, че веднага му повериха да командва една пехотна рота. Ето го вече капитан, той се качва на кораба с госпожица Кюнегонд, със старата, двама слуги и двата андалузки коня, които някога принадлежаха на негово преосвещенство великия инквизитор на Португалия. По време на цялото пътуване те разискваха надълго върху философията на бедния Панглос.

— Отиваме в друг свят — казваше Кандид. — В него несъмнено всичко е добре, защото трябва да признаем, че това, което става в нашия свят — както в областта на физическото, така и на духовното, може да накара човек да стене и пъшка.