Волтер - Кандид (или оптимизмът преведен от немски от господин доктор Ралф заедно с допълненията, намерени в джоба на доктора, след като той се помина в Минден в лето Господне 1759)

— Как вероятно? — възрази философът. — Аз поддържам, че това твърдение е доказано.

Кандид загуби съзнание и Панглос му донесе малко студена вода от близката чешма.

На следния ден, промъквайки се през развалините, те намериха храна и възстановиха донякъде силите си. След това се заловиха като другите жители да облекчават страданията на онези, които се бяха отървали от смъртта. Няколко граждани, получили помощ от тях, им дадоха най-добрата вечеря, която можеше да се предложи при подобно общо нещастие. Вярно е, че вечерята беше тъжна и сътрапезниците оросяваха със сълзите си хляба, който ядяха, но Панглос ги утеши, като ги увери, че нещата не могат да бъдат другояче.

— Защото — казваше им той — всичко това е най-доброто, което може да съществува, защото, ако има вулкан под Лисабон, той не би могъл да бъде другаде, защото е невъзможно нещата да не бъдат там, където са, защото всичко е много добре.

Един дребен мургав човечец, близък на инквизицията, който седеше до него, учтиво взе думата и каза:

— Очевидно господинът не вярва в първородния грях, защото, ако всичко е най-добре, не е имало следователно нито грехопадение, нито наказание.

— Най-смирено моля ваше превъзходителство да ме извини — отговори Панглос още по-учтиво, — но грехопадението на човека и проклятието са влизали по необходимост в най-добрия от възможните светове.

— Значи, господинът не вярва в свободата? — рече приближеният на инквизицията.

— Моля ваше превъзходителство да ме извини — рече Панглос, — но свободата може да съществува наред с абсолютната необходимост, защото е необходимо ние да бъдем свободни, защото най-после предопределената воля …

Панглос беше по средата на фразата си, когато приближеният на инквизицията кимна с глава на своя телохранител, който му наливаше вино от Порто или Опорто.

След земетресението, което разруши три четвърти от Лисабон, мъдреците на страната не можаха да намерят по-ефикасен начин да предотвратят пълното съсипване на града от това да поднесат на народа едно прекрасно аутодафе. Университетът в Коимбра реши, че едно подобно зрелище — няколко души, изгорени на тих огън и с големи церемонии — представлява безпогрешно тайно средство, с което ще се попречи на земята да се тресе.

Затова хванаха един бискаец, обвинен, че се е оженил за своята кръстница, и двама португалци, които, когато яли пиле, му били махнали тлъстината. След вечеря дойдоха да вържат доктор Панглос и неговия ученик Кандид — единият, защото е говорил, а другият, защото е слушал с явно одобрение. И двамата бяха отведени поотделно в извънредно прохладни жилища, в които слънцето никога не досажда на човека. Осем дни по-късно и двамата бяха облечени в санбенито 4 4 Санбенито — риза без ръкави, която обличали осъдените от Инквизицията. и на главите им бяха поставени книжни митри. Митрата и ризата на Кандид бяха изрисувани с обърнати надолу пламъци и дяволи без опашки и нокти, но дяволите на Панглос имаха и нокти, и опашки, а пламъците бяха прави. Така облечени, те минаха през града начело на шествието и изслушаха една много патетична проповед, последвана от приятно многогласно черковно пение. Кандид беше наложен с тояга по задника, докато свещениците пееха; бискаецът и онези двама, които не искали да ядат тлъстина, бяха изгорени, а Панглос — обесен, макар че обичаят не беше такъв. Същия ден земята отново се разлюля със страхотен трясък.

Изплашен, потресен, смаян и разтреперан, Кандид си казваше: „Ако това е най-добрият от възможните светове, какви ли ще са другите? Това, че ме биха по задника, както и да е, биха ме и когато бях при българите. Но, о мой скъпи Панглос, най-великия измежду философите, защо трябваше да ви видя обесен, и то без да науча причината? О, мой скъпи анабаптисте, най-добрият от всички хора, защо трябваше да се удавите в пристанището? О, госпожице Кюнегонд, бисер измежду девойките, защо трябваше да ви разпорят корема?“

Изтърпял проповед, бой по задника, опрощение и благословия, Кандид си тръгна обратно, като едва се държеше на крака. Тогава една старица се приближи до него и му каза:

— Синко, не унивайте и ме последвайте!

Кандид не се ободри, но последва старицата, която го заведе в един бордей. Тя му подаде гърненце с мехлем, за да се намаже, а после му даде да яде и пие. След това му показа едно доста чисто легло, до което имаше всичко необходимо, за да се облече.