Волтер - Кандид (или оптимизмът преведен от немски от господин доктор Ралф заедно с допълненията, намерени в джоба на доктора, след като той се помина в Минден в лето Господне 1759)

Един ден по време на литургията великият инквизитор ме забеляза в черквата. След като много пъти ме поглеждаше крадешком, най-после той прати човек да ми каже, че иска да ми говори по някаква тайна работа. Заведоха ме в двореца му. Разказах му за произхода си. Той ми изтъкна, че е под моето достойнство да принадлежа на израилтянин. От негова страна предложиха на дон Исахар да ме отстъпи на негово преосвещенство. Но дон Исахар, който е банкер на двореца и се ползва с голямо влияние, не искаше и да чуе за това. Инквизиторът го заплаши с аутодафе. Най-после моят евреин се уплаши и сключи сделка, по силата на която къщата и аз станахме обща собственост на двамата — евреинът си запазваше понеделниците, средите и светата събота, а инквизиторът останалите дни на седмицата. Това споразумение е в сила вече от шест месеца. Не мина без разправии, защото често не можеше да се реши дали нощта в събота срещу неделя принадлежи на Вехтия завет или на Новия. Колкото до мен, досега устоявах и на двамата и мисля, че именно по тази причина те са още влюбени в мен. Най после, за да спре тези страшни бедствия, земетресенията, и за да сплаши дон Исахар, негово преосвещенство инквизиторът реши да отпразнува едно аутодафе. Направи ми честта да ме покани на него. Аз имах много хубаво място. Между литургията и екзекуцията на дамите сервираха разхладителни напитки. Наистина бях обхваната от ужас, когато видях как изгориха двамата евреи, и онзи почтен бискаец, който се беше оженил за кръстницата си, но каква бе изненадата ми, страхът и мъката ми, когато видях една фигура, която приличаше на Панглос, облечена в санбенито и с митра на глава! Разтърках си очите, загледах още по-внимателно. Видях как го обесиха, прилоша ми. Едва дойдох на себе си и ви видях съблечен съвсем гол. Това беше върхът на ужаса, на изумлението, на мъката, на отчаянието. Ще ви кажа самата истина: вашата кожа е още по-бяла и розовината й е още по-съвършена от кожата на моя български капитан. Тази гледка разпали чувствата, които ме подтискаха, които ме разкъсваха. Изкрещях, исках да кажа: „Спрете, варвари!“, но гласът ми изневери, а и моите викове биха били безполезни. Когато ви наложиха здравата по задника, започнах да се питам: „как може милият Кандид и мъдрият Панглос да бъдат в Лисабон, единият, за да получи сто удара с камшик, а другият — за да бъде обесен по заповед на негово преосвещенство инквизитора, чиято любима съм аз?“ Значи, Панглос ме е мамел жестоко, когато казваше, че всичко върви най-добре на света!

Развълнувана, смаяна, ту извън себе си от гняв, и почти премаляла от слабост, аз мислех за убийството на баща си, на майка си, на брат си, за дързостта на онзи отвратителен български войник, мислех за удар който той ми нанесе с нож, за робството си, за моя занаят на готвачка, за българския капитан, за гадния дон Исахар, за отвратителния инквизитор, за обесването на доктор Панглос, за многогласното черковно пеене, докато ви биеха, и особено за целувката, която ви дадох зад паравана в деня, когато ви видях за последен път. Славех Бога, загдето след толкова изпитания отново ви връща при мен. Заръчах на моята старица да се погрижи за вас и да ви доведе тук при първа възможност. Тя много добре изпълни заръката ми. За мен бе неизразима наслада да ви видя отново, да ви чуя, да ви говоря. Сигурно умирате от глад, аз също съм, гладна, нека най-напред седнем да вечеряме.

И ето че двамата сядат на масата. След вечерята те отново се настаниха на хубавото канапе, за което вече се спомена. Те все още се намираха на него, когато сеньор дон Исахар, един от господарите на къщата, пристигна. Беше събота и той идваше да се възползва от правата си и да излее нежната си любов.

Този Исахар беше най-сприхавият юдей, който се е виждал в Израел от времето на вавилонския плен.

— Как — извика той, — галилейска кучко, не ти ли стига господин инквизиторът? И този нехранимайко ли трябва да те дели с мен!

При тези думи той измъкна дългата кама, която винаги носеше със себе си, и смятайки, че противникът му е невъоръжен, се нахвърли върху Кандид. Но заедно с облеклото нашият добър вестфалец беше получил от старицата и една хубава сабя. Той я измъкна и макар че имаше много благ нрав, просна израилтянина мъртъв на плочите в краката на красивата Кюнегонд.

— Света Богородице! — извика тя. — Какво ще стане с нас? Човек убит в моя дом! Ако дойдат стражарите, ние сме загубени!