Уилям Шекспир - Събрани съчинения — Том 3 (Трагедии)

Прочутият със своята жестокост римски император Нерон (37–68 г.) бил убиец на своята майка Агрипина.

Образът на пилигрима — поклонник, тръгнал към своята светиня — е традиционен за влюбения от Шекспирово време.

Според средновековната легенда една хлебарска дъщеря отказала да даде хляб на Христос и затова била превърната в кукумявка.

В Англия на деня на св. Валентин (14 февруари) първата девойка, която момъкът срещал, ставала негова избраница — валентинка.

Личната охрана на мнозина владетели от Средновековието била съставена от швейцарски наемници.

Гигантите били митично великанско племе, което се разбунтувало срещу боговете и опитало да превземе Олимп, но било победено и изтребено.

Съществувало поверие, че пеликанът изхранва малките си със собственото си месо и кръв.

Йохен — изглежда, това е било името на съдържателя на кръчмата в съседство с театър „Глобус“.

По-долу гробарят казва, че работи от 30 години; от това следва, че и Хамлет е тридесетгодишен. Но той е студент, а и Лаерт говори за неговата любов като за младежко увлечение. С противоречия от този вид нерядко се сблъскваме при Шекспир.

Пелион — планина в Тесалия, Гърция.

Тази зона е т.н. Емпирея — тази част на небето в старата космогония, в която се движат слънцето, луната и звездите.

Оса — планина в Тесалия, недалеч от Пелион.

По Шекспирово време една от формите на дуела е била с тези две оръжия едновременно.

Под Берберия са разбирали североизточните области на Африка; а арабските конски породи са били прочути.

В смисъл на човек доблестен, небоящ се от смъртта, готов да последва в гроба приятеля си.

Оригиналното название на драмата е „The Tragedy of Othello, The Moor of Venice“ — „Трагедия за Отело, венецианския мавър“.

Дож — държавен глава във Венецианската република.

Синьория — в случая равносилно на Сената — висшия орган на Венецианската република; съвет, председателстван от дожа.

Янус (мит.) — римски бог на входовете и изходите, изобразяван с две лица. Характерно е, че двуличният Яго се кълне в него.

Галера — старинен кораб, движещ се с гребла и платна.

Антропофаги (гр.) — буквално: човекоядци.

Купидон (мит.) — римски бог на любовта.

„… да се пиша песоглавец!…“ — Павианите са били за Шекспировите съвременници пример за сладострастни животни.

„… двете светила, които пазят Полярната звезда…“ — „Пазачи на Полярната звезда“ били наричани две звезди от съзвездието Малката мечка.

„… и Зевс не би отминал!…“ (мит.) — Върховният бог на гърците влизал — според преданията — в любовни връзки със смъртни жени.

„… diablo!…“ (исп.) — Дявол!

„… планета им отне разсъдъка…“ — Става дума за зловредното влияние на планетите върху хората.

„… леплив катран…“ — с който птицеловите са намазвали клоните на дърветата.

Мандрагора — сокът на това екзотично растение (бил използван като силно сънотворно.

„… Дианиния образ…“ — т.е. образът на луната.

„… в едно легло…“ — В Англия от Шекспирово време индивидуалните кревати са били рядкост. Обичаят да се спи с приятели или със съвсем чужди лица в едно легло се запазил до средата на XVII в. и сред висшите класи на обществото.

Хелеспонт — древно име на Дарданелите.

„… Ти гавриш ли се с мене?…“ — Отело вижда в думите на Яго намек за рогата на мамения съпруг.

Фурия — фуриите били римски божества на отмъщението.

„… огън Прометеев…“ — титан, който откраднал от Олимп огъня и го дал на хората, за което бил наказан от Зевс: на Кавказката скала, към която той бил прикован с вериги, всяка сутрин долитал огромен орел и кълвял черния му дроб, който през следващата нощ се възстановявал.