Уилям Шекспир - Събрани съчинения — Том 3 (Трагедии)

таз тежка вест със тежест на душата!

Излизат.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4392

Издание:

Уилям Шекспир

Събрани съчинения в осем тома

Том 3

Трагедии

Превел от английски: Валери Петров

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова

Издателство „Захарий Стоянов“

Оригиналното заглавие на трагедията е „The most lamentable Tragedy of Titus Andronicus“ — „Извънредно жалостива римска трагедия за Тит Андроник“.

Ударението в името Тамора бе пренесено от първата сричка върху втората — така звученето на името ни се виждаше по-естествено на нашия език.

„Защитниче на този Капитолий…“ — Става дума за върховния бог на римляните, Юпитер.

Стикс (мит.) — река в подземното царство, край чиито брегове според вярването на древните гърци душите на мъртвите блуждаели, докато телата им не бивали погребани.

„ad manes fratrum“ (лат.) — „На душите на братята.“

Скития — област на север от Черно море, населявана в древността от скитските племена, считани за диви и жестоки.

Хекуба — царица на Троя, която след смъртта на синовете си и изгарянето на града била отведена като робиня в Тракия. Тук тракийският цар Полимнестор заповядал да бъде убит най-младият й син Полидор и тя за отмъщение, привличайки го нощем с измамата за богатство, скрито сред развалините на Троя, го ослепила и убила двамата му синове.

„… Солоновото щастие…“ — Атинският мъдрец Солон (VII-VI в.пр.н.е) казвал: „Никой не може да бъде наречен щастлив, преди да умре“, защото само смъртта правела хората независими от превратностите на съдбата.

„candidatus“ (лат.) — облечен в бяло; бял „палуим“ са носели в Рим кандидатите за високи държавни длъжности.

„… Титановия лъч…“ (мит.) — Титан е едно от имената на гръцкия бог на слънцето Хелиос.

Пантеон — храм в Рим, посветен на всички богове.

„Cuique suum“ (лат.) — „Всекиму неговото.“

Фебе (мит.) — друго име на богинята на луната, Диана — римска богиня на лова, покровителка на девствениците, често отъждествявана с луната.

Хименей (мит.) — бог на брака у гърците и римляните.

„… Аякса… Лаертов син…“ (мит.) — Прочутият гръцки герой от Троянската война Аякс в припадък на гняв се самоубил и тялото му само благодарение на намесата на Одисей — сина на Лаерт — било изгорено на клада, ритуал, отказван на самоубийците.

Прометей (мит.) — титан, който откраднал от Олимп огъня и го дал на хората, за което бил наказан от Зевс: на Кавказката скала, към която той бил прикован с вериги, всяка сутрин долитал огромен орел и кълвял черния му дроб, който през следващата нощ се възстановявал.

Семирамида — легендарна царица на Асирия, прочута със сладострастието си.

„… знака на Вулкан…“ (мит.) — Вулкан, римски бог на огъня, покровител на ковачите, бил женен за Венера, която често му изневерявала; оттук: „знак на Вулкан“ — рога на мамен съпруг.

Лукреция — съпруга на знатния римлянин Публий Колатин, живяла през VI в.пр.н.е. Обезчестена от сина на цар Тарквиний Секст, тя се самоубила, след като взела клетва от своя баща и от Юний Брут, че ще отмъстят за нейната смърт; нещо, което те сторили, като изгонили Тарквиний и установили римската република.

„… двореца на Мълвата…“ — или на Славата — в представите на древните бил изграден целият от очи, уши и езици.

„… Sit fas aut nefas…“ , „… Per Stygia, per manes vehor…“ (лат.) — „Право или криво…“, „… Пътувам през земите на Стикс, сред душите на предците!“ — Втората фраза е цитат от трагедията „Хиполит“ на римския философ и драмописец Сенека (ок. 2–65 г.н.е.).

Дидона — картагенска царица, чиято любов към Еней, избягалия от опожарената Троя легендарен родоначалник на римския народ, е разказана в „Енеидата“ на римския поет Вергилий.

Венера … Сатурн — Според средновековните астролози планетата Венера внушавала на човеците любовното чувство, а планетата Сатурн — тягостно настроение и лоши мисли.