Уилям Шекспир - Събрани съчинения — Том 3 (Трагедии)

джига — бърз танц, популярен по Шекспирово време.

Кралица Маб — царица на феите; фантастичен персонаж от келтските народни поверия. Тя бабувала на феите, тоест помагала за раждането на сънищата.

Кофетуа — африкански цар — герой на стара английска балада, — който се влюбил в просякинята Зенелофон и се оженил за нея.

„… Зевс дори се смей над клетвите любовни…“ — цитат от поемата на римския поет Овидий (43 г. пр.н.е. — 17 г. от н.е.) „Любовно изкуство“.

Ехо (мит.) — Древните обяснявали ехото с това, че на човешките гласове се отзовавала една нимфа, обитаваща пещера в планината.

„… котешкият крал…“ — Името Тибалт или негови варианти носел героят на средновековния „Роман за Писан“, познат в много европейски страни.

Пасадо, пунто реверсо, хой (исп.) — термини от фехтовката, която по Шекспирово време била новост в Англия. Преди това двубоят там се водел с мечове и щитове.

Петрарка — Франческо Петрарка (1304–1374). Италиански поет от Възраждането, възпял в сонети паметта на своята любима Лаура.

Дидона (мит.) — картагенска царица, чиято любов към Еней, избягалият от опожарена Троя легендарен родоначалник на римския народ, е разказана в „Енеида“ на римския поет Вергилий.

Клеопатра — последна царица на Египет, известна с красотата си. Тя станала жена на римския пълководец Марк Антоний и след като той бил надвит от другия претендент за господство над Рим, Октавиан, се самоубила заедно с мъжа си. Героиня на Шекспировата трагедия „Антоний и Клеопатра“.

Елена мит.) — съпруга на гръцкия цар Менелай, прочута с хубостта си. Станала според легендата причина за Троянската война, възпята в „Илиада“ на Омир.

Херо — героиня на любовния разказ „Херо и Леандър“, много популярен по Шекспирово време. Леандър, млад грък от Абидос — на единия бряг на Хелеспонт (Дарданелите), — всяка нощ преплувал протока, за да се срещне в Сестос — на отсрещния бряг — със своята любима, жрицата на Афродита, Херо. Една нощ вятър угасил огъня, с който Херо го насочвала към себе си, и Леандър загинал във вълните. Херо, отчаяна, се хвърлила в морето.

Тизба — героиня на трагичната любовна история за Пирам и Тизба.

„… петте умствени способности…“ — За такива били смятани по Шекспирово време: здравият разум, въображението, находчивостта, способността за преценка и паметта.

„… сводницата му сводомска. Гоморът да я хване…“ — игрословица, основана върху имената на библейските градове Содом и Гомор — прословути с разврата на жителите си. (В оригинала играта на думи е по друга линия.)

Феб (мит.) — друго име на Аполон, едно от главните божества на гръцката митология; бог на слънцето и изкуствата. Неговият образ се слива с този на Хелиос, също бог на слънцето, който бил представян на колесница, дърпана от четворка огнедишащи коне, която сутрин възлизала на изток, а вечер се спускала на запад, в Океана.

Фаетон (мит.) — син на Хелиос. Той опитал един ден да кара сам колесницата на баща си, но не удържал огнените й коне и за малко не подпалил земята, за което Зевс го сразил с мълнията си.

„… като с качулка за соколче…“ — Главите на ловните соколи, преди да бъдат пуснати, бивали закривани с нарочни качулки.

„… Очи със жабата била сменила…“ — Понеже жабата има големи очи, а чучулигата — малки, народното поверие казвало, че те са се разменили. Жулиета би желала да чуе вечерното квакане на жабите вместо песента на утринната чучулига.

Мандрагора — Според поверието корените на това екзотично растение, на което били приписвани различни целебни и магически свойства, имали форма на човешко тяло и стенели при изскубване.

Дукат — венецианска златна монета от XIII в., разпространила се по-късно из пяла Европа.

Оригиналното название на трагедията е „The Tragedy of Julius Caesar“ — „Трагедия за Юлий Цезар“.

Луперкалии — римски празник на оплодотворяващото божество Луперк, който се чествал на 15 февруари. Знатните юноши, участващи в свещеното бягане, устройвано на този ден, шибали с ремъци срещнатите граждани — смятало се, че докосването на ремъка лекува жените от безплодие.