Уилям Шекспир - Събрани съчинения — Том 3 (Трагедии)

„Hic et ubigue“ (лат.) — „Тук и навсякъде“. Съгласно средновековното поверие духовете могли да се появяват едновременно на много места.

Амбра — гъст червен секрет на кашалота с мирис на мускус.

Фортуна (мит.) — богиня на щастието у древните римляни. Изобразявана стъпила върху въртящо се колело.

Навярно това е намек за закона от 1598 г., който забранил на всички лондонски театри — с изключение на два — да дават представления в столицата.

Целият пасаж е злободневна нападка срещу театралните трупи от деца-актьори, които със своето умение да пеят и танцуват правели сериозна конкуренция на другите театри от Шекспирово време.

Намек за театър „Глобус“, към който се числял сам Шекспир и който имал за емблема Херкулес, носещ земното кълбо.

Сенека — Луций Аний Сенека (ок. 4 г. пр.н.е. — 65 г. н.е.) — римски философ и автор на трагедии.

Плавт — Тит Макций Плавт (ок. 250–184 г. пр.н.е.) — римски автор на комедии.

Йефтай (библ.) — еврейски съдия. Според преданието той, преди да нападне врага си, обещал да пожертвува на бога първото живо същество, което срещне след победата. Първа го срещнала единствената му дъщеря и бащата трябвало да я принесе в жертва. Преданието е легнало в основата на една английска народна балада, част от която Хамлет цитира двусмислено.

Шеговито обръщение към момчето-актьор, което играело женските роли в трупата. В Шекспирово време жени не са играели на сцената.

Еней — троянски герой, който след опожаряването на Троя бил приютен от картагенската царица Дидона, която се влюбила в него и после, изоставена, се хвърлила в горяща клада.

Приам — цар на Троя, войната за която е възпята в Омировата „Илиада“.

Пир — герой от Троянската война. Син на Ахкла, за чиято смърт отмъщава на троянците в цитирания пасаж.

С името Хиркания по Шекспирово време наричали страните, разположени на изток от Каспийско море.

Илион е другото име на Троя. В случая става дума за дървения кон, скрити в който първите гръцки бойци се промъкнали в укрепения град.

Еднооки гиганти, които ковели неотразимите оръжия на боговете.

“… вземете колелото й…" — Фортуна е изобразявана стъпила върху въртящо се колело.

Хекуба — царица на Троя, която след смъртта на синовете й и изгарянето на града била отведена като робиня в Тракия. Тук тракийският цар Полимнестор заповядал да бъде убит най-младият й син Полидор и тя за отмъщение, привличайки го нощем с измамата за богатството, скрито сред развалините на Троя, го ослепила и убила двамата му сина.

По Шекспирово време черният дроб е бил смятан за вместилище на смелостта.

„… правостоящите от партера…“ — в английския театър от XVI в. зрителите в евтиния партер са стоели прави, а по-знатната публика е седяла в ложите наоколо.

Ирод (библ.) — Юдейският цар Ирод е бил популярен персонаж от средновековните мистерии. Неговото име е в случая синоним на театрален злодей, гръмко деклариращ своята кръвожадност.

Вулкан (мит.) — бог на огъня у древните римляни. Покровител на ковачите.

„… на хамелеонска диета…“ — Съгласно някогашното поверие хамелеонът се хранел с въздух.

На народните празненства в средновековна Англия е била много популярна една танцова игра, при която танцуващият е представлявал конник, яхнал коня си. По Шекспирово време тази игра е била излязла от мода, за което намеква и цитираният куплет от баладата.

Пролог — или Хор — така в Шекспировия театър се е наричал актьорът, който е произнасял текста на пролога, помагащ на зрителите да разберат правилно пиесата.

Хеката (мит.) — гръцка богиня на мрака, повелителка на нощните духове.

Дългите пера на шапките и изкуствените рози, украсяващи обувките, са принадлежали към актьорския костюм от Шекспирово време.

Фунт — английска лира.

Изразът произлиза от молитвата: „Пази ръцете ми от кражба и грабеж!“