Уилям Шекспир - Събрани съчинения — Том 3 (Трагедии)

Мартенски Иди — 15 март по латинския календар.

Еней — Според „Енеида“ на Вергилий троянецът Еней, родоначалник на римския народ, изнесъл на гръб от пожара на Троя немощния си баща Анхиз.

Родоският колос — огромна статуя на Аполон, издигала се някога пред входа на Родоското пристанище, така че корабите минавали между краката й — едно от седемте чудеса на света.

„… един Брут…“ — Става дума за Юний Брут, основателя на римската република.

„… зет ви Касий…“ — Касий е бил женен за Брутовата сестра Юния.

Ереб (мит.) — според вярванията на древните гърци тъмна област между повърхността на земята и Хадес, през която трябвало да минават душите на мъртвите на път към подземното царство.

Авгури — жреци в древния Рим, които гадаели за волята на боговете по вътрешностите на жертвените животни и полета на птиците.

„… еднорогът се лови със дънер…“ — Изглежда, че според средновековното вярване митичното животно еднорог се ловяло, като ловецът, скрит зад дънер на дърво, го разярявал дотам, че то забождало рога си в дънера и оставало пленено и беззащитно.

Катон — Марк Порции Катон — римски държавник и оратор (95–46 г.пр.н.е.), образец на душевна твърдост. Той бил баща на Брутовата съпруга Порция. Самоубил се в Утика след смъртта на Помпей, чийто привърженик бил.

Ата (мит.) — дъщеря на Зевс, олицетворение на безумната ярост и на раздора.

„… нервийските войски…“ — Нервийците били войнствено галско племе, при чието разгромяване (57 г.пр.н.е.) Цезар проявил и лична храброст.

Проскрипции — списъци на граждани, осъдени групово на смърт или изгнание.

„… мечки, завързани за кол и в кръг от псета…“ — образ, чест у Шекспир, основан върху борбата на мечки и кучета — грубо народно забавление, много популярно в Англия през XVI в.

Сардис — столица на древна Лидия — в Мала Азия.

Плутос (мит.) — гръцки бог на богатствата.

„… Да бъде помежду ви… по-стар от вас“ — приблизителен цитат от „Илиада“ (сцена на спора между Ахил и Агамемнон). Нестор е бил владетел на Пилос, най-стар и уважаван за мъдростта си сред гръцките царе, обсаждащи Троя.

Филипи — град в древна Македония.

„Получи ли… и т.н.“ — Този пасаж до „… но тъй не бих понесъл толкоз скръб“ включително се счита за „стоически“ вариант на предшестващия го диалог около съобщението за смъртта на Порция. Навярно единият от двата варианта е бил предпочетен от Шекспир, но случайно и двата са се оказали в текста.

„… докосваш със оловен жезъл…“ — образ, взет от Шекспировото съвремие: с жезъла си стражите са докосвали гражданите при арестуването.

Хибла — древен град в Сицилия, известен на времето със своя мед.

Епикур — гръцки философ-материалист (341–270 г.пр.н.е.); той отричал божествената намеса в живота на хората и обяснявал всичко в него с естествени причини.

Партия — древно название на североизточната част на днешното иранско плато, така наречена по името на партите — народ, с който римляните водили дълги войни през I в.пр.н.е.

Оригиналното заглавие на драмата е „The Tragedy of Hamlet, Prince of Danemark“ — „Трагедия за Хамлет, принц датски“.

Съгласно средновековното поверие призраците не могли да заговарят първи.

Става дума за луната, която причинява приливите и отливите в океана, царството на Посейдон, бог на моретата у древните гърци.

Алебарда — средновековно оръжие — пика, снабдена на края с острие, подобно на брадва.

Витенберг — град в Саксония, чийто стар университет бил прочут по време на Възраждането като център на хуманистичното възпитание.

Ниобея (мит.) — легендарна тиванска царица, чиито дванадесет деца били избити от боговете заради нейната гордост. От скръб Ниобея се превърнала в камък, който ронел сълзи. Нейното име често се среща в литературата на Възраждането като синоним на велика скръб.