Майкъл Конъли - Примката на совата

Здесь есть возможность читать онлайн «Майкъл Конъли - Примката на совата» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Примката на совата: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Примката на совата»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Хари Бош е затънал до гуша в случай, приковал вниманието на знаменитостите в Лос Анджелис — известен режисьор е обвинен в убийство на актриса по време на сексуален акт.
Бош е едновременно полицаят, който извършва ареста, и основният свидетел в процес, който е вдигнал градуса на холивудските медии.
Междувременно бившият агент от ФБР и колега на Бош Тери Маккейлъб е извикан на помощ от полицейското управление в Лос Анджелис. Тери е специалист по особено тежки престъпления. Неговият случай се преплита с разследването на Бош, което поражда тежък конфликт между двамата мъже.

Примката на совата — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Примката на совата», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Ще ни трябваш на наблюдателницата — добави той. — Тия клиенти искат да ходят на юг за риба-меч. Тежко плаване се очертава.

— Страхотно!

Маккейлъб се усмихна. Реймънд обичаше да оглежда вълните с бинокъл, дирейки черния гръб на някоя задрямала риба-меч. И напоследък бе станал отличен наблюдател. Маккейлъб се озърна към Грасиела. Искаше да споделят приятния миг, но тя бе забила поглед в чинията си. Не се усмихваше.

След няколко минути Реймънд приключи с вечерята и каза, че отива да поиграе на компютъра в стаята си. Грасиела му заръча да намали звука, за да не събуди бебето. Момчето отнесе чинията си в кухнята, после Грасиела и Маккейлъб останаха сами.

Маккейлъб разбираше нейното мълчание. Тя знаеше, че не може да изрече на глас възраженията си срещу участието му в разследването, тъй като преди три години сама го бе помолила да разследва смъртта на сестра й. Точно това ги събра и днес тази ирония на съдбата я сковаваше.

— Грасиела — започна Маккейлъб, — знам, че не искаш да го правя, но…

— Не съм казала такова нещо.

— Излишно е да го казваш. Познавам те и виждам какви физиономии правиш, откакто дойде Джей…

— Просто не искам нещата да се променят, това е.

— Разбирам те. Аз също не искам. И нищо няма да се промени. Само ще прегледам досието и записа, а после ще й кажа какво мисля.

— Няма да е само това. Познавам те. Виждала съм те как го правиш. Ще се увлечеш. Това ти е призванието.

— Няма да се увлека. Просто ще направя каквото ме помолиха, това е. И дори не тук. Ще взема материалите и ще отида на яхтата. За да не бъда в къщата. Разбра ли? Не искам тия неща да стоят тук.

Знаеше, че така или иначе ще го стори, но въпреки всичко държеше на нейното съгласие. Връзката им все още бе толкова нова, че той сякаш непрестанно търсеше одобрението на Грасиела. Понякога размишляваше над това и се питаше дали не е свързано с втория шанс в живота. През последните три години се бе преборил с голяма част от натрупаната вина, но тя продължаваше редовно да се изпречва на пътя му като полицейска блокада. Без сам да знае защо, Маккейлъб имаше чувството, че ако успее да спечели от тази жена одобрение за своя живот, значи всичко ще бъде наред. Кардиологът наричаше това „вина на оцелелия“. Когато живееш благодарение на нечия смърт, чувстваш се задължен да изкупиш дълга по някакъв начин. Маккейлъб обаче смяташе, че обяснението не е толкова просто.

Грасиела се навъси, но за него лицето й си оставаше все тъй красиво. Тя имаше медна кожа, тъмнокестенява коса и толкова тъмнокафяви очи, че зениците почти не се различаваха. Красотата й бе още една причина да търси непрестанно нейното одобрение. Озареше ли го с усмивката си, Маккейлъб изпитваше някакво удивително чувство на пречистване.

— Тери, чух ви какво си говорехте на верандата. След като бебето се успокои. Чух я какво каза за сърцето ти, и че не минава нито ден, без да си спомниш предишната работа. Кажи ми само едно — права ли е?

Маккейлъб помълча. Сведе очи към празната си чиния, после се загледа отвъд пристанището, където просветваха прозорците на къщите по склона на връх Ада. Бавно кимна и пак се обърна към нея.

— Да, права е.

— Значи всичко тук, дори бебето… всичко е само лъжа?

— Не. Разбира се, че не. Това тук е всичко за мен и ще го пазя с нокти и зъби. Но истината е, че често си спомням какъв бях и какво вършех. Докато работех в Бюрото, Грасиела, аз чисто и просто спасявах хора. И изкоренявах злото в този свят. За да не е чак толкова мрачен. — Той размаха ръка към пристанището. — Сега имам прекрасен живот с теб, Сиело и Реймънд. И… и ловя риба за разни богаташи, които се чудят къде да си дяват парите.

— Значи искаш и двете?

— Не знам какво искам. Но знам, че докато тя беше тук, аз й казвах разни неща, защото усещах, че слушаш. Говорех онова, което би желала да чуеш, но дълбоко в сърцето си чувствах, че искам съвсем друго. Исках незабавно да разгърна досието и да се хвана на работа. Тя беше права, Граси. От три години не ме е виждала, но улучи право в десятката.

Грасиела стана, заобиколи масата и седна в скута му.

— Просто се страхувам за теб, това е — каза тя.

И го прегърна.

Маккейлъб взе от бюфета две високи чаши и ги сложи на кухненската маса. Напълни едната с минерална вода, другата с портокалов сок. После започна да гълта двайсет и седемте таблетки, които бе подредил върху масата, редувайки глътка вода с глътка сок. Взимането на хапчета два пъти дневно се бе превърнало в ненавистен ритуал. Не заради вкуса — за три години отдавна бе свикнал с него. Просто ритуалът му напомняше доколко зависим е станал от чужди грижи. Хапчетата бяха като кучешка каишка. Почти целият му свят се въртеше около тях и необходимостта винаги да са под ръка. Включваше ги във всичките си планове. Трупаше ги като съкровище. Понякога дори сънуваше как пие хапчета.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Примката на совата»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Примката на совата» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Майкъл Конъли - Блудна луна
Майкъл Конъли
Майкъл Конъли - Ченгета
Майкъл Конъли
Майкъл Конъли - Мъртво вълнение
Майкъл Конъли
Майкъл Конъли - Законът на Бош
Майкъл Конъли
Майкъл Конъли - Кръв
Майкъл Конъли
Майкъл Конъли - Боговете на вината
Майкъл Конъли
Майкъл Конъли - Петата поправка
Майкъл Конъли
Майкъл Конъли - Деветте дракона
Майкъл Конъли
Майкъл Конъли - Плашило
Майкъл Конъли
Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна
Майкъл Конъли
Отзывы о книге «Примката на совата»

Обсуждение, отзывы о книге «Примката на совата» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x