Шествието тръгнало към града, като всеки ден се придвижвало по малко, били изпратени бързоходци, те разнасяли радостната новина, че е намерен младият раджа и се приближава; още щом се зададял някой град, вече ехтели гонгове и барабани и насреща се появявало шествие от облечени в бяло брахмани, начело с приемника на оня Васудева, който някога, преди близо двайсет години, изпратил Даса при пастирите и съвсем наскоро починал. Те го поздравявали, пеели химни, а пред палата, към който го водели, горял голям жертвен огън. Даса бил въведен в своя дом, последвали нови поздравления, тържествени клетви, благословии, заклинания за добре дошъл и тук. А отвън градът празнувал радостното събитие до късно през нощта.
Обучаван от двама брахмани всеки ден, за кратко време той изучил онова, което им се струвало необходимо от науките, присъствал на жертвоприношения, раздавал правосъдие и се обучавал на рицарските и военни изкуства. Брахманът Гопала го въвел в политиката; той му разказал как стоят нещата с неговия двор, какви са правата му, на какво ще могат да претендират бъдещите му синове, какви врагове има. Враг му била преди всичко майката на Нала, тя, която някога ограбила правата на принц Даса и дебнела случай да му отнеме живота и която сега в лицето на Даса мразела още и убиеца на своя син. Тя избягала й потърсила закрилата на съседния принц Говинда, живеела в неговия палат и този Говинда, и родът му от незапомнени времена били неприятели, и то опасни, те водели войни още с прадедите на Даса и повдигали искания за някои краища от неговите земи. Напротив, съседът от юг, княз Гайпали, бил приятел на бащата на Даса и никак не можел да търпи мъртвия Нала. За Даса било неотменен дълг да го посети, да му занесе дарове и го покани за предстоящия лов.
Правати вече напълно се сраснала със своето ново благородническо положение, тя умеела да се представя като княгиня и изглеждала чудесно в своите красиви дрехи и накити, като че ли не била от по-ниско потекло, отколкото нейния господар и съпруг. Година след година те живеели в щастлива любов и щастието им придавало един особен блясък и светлина, каквито имат хората, към които боговете са благосклонни, така че народът ги уважавал и обичал. И когато, след като много дълго напразно чакал, най-после Правати му родила един хубав син, когото нарекъл на името на своя баща Равана, щастието им било пълно и сега всичко, което притежавал, земя и власт, домове и обори, складове, добитък и коне, в неговите очи придобило двойно значение и важност, по-голям блясък и стойност: цялото това имане било красиво и отрадно и то трябвало да обкръжава Правати, да я облича, обсипва с накити и да я прославя, а то било далеч по-хубаво, по-отрадно и по-важно като наследство и бъдещо щастие на сина Равана.
И ако Правати изпитвала удоволствие главно от празници, тържествени шествия, от бляскаво и богато облекло, накити и голяма свита, то радостите, предпочитани от Даса, били да накара да засадят в неговата градина редки и скъпоценни дървета и цветя, също и да заселят в тях папагали и други пъстри птици, към всекидневните му привички спадало сам да ги храни и да се забавлява с тях. Едновременно с това го привличали и ученията; като благодарен ученик на брахманите, той запаметил много стихове, поговорки, овладял изкуството да чете и пише, държал собствен писар, който умеел да приготвя палмовите листа за писане и под чиито нежни ръце започнала да се събира малка библиотека. Тук при книгите в едно неголямо великолепно помещение, със стени от благородно дърво, цялото украсено с фигури и отчасти позлатени скулптури за живота на боговете, той приемал понякога поканените брахмани, един елит от учени и мислители измежду жреците, за да могат да дискутират за свети неща — по същината на вярата, сътворението на света и Майя на великия Вишну, за светите Веди, за силата на жертвата и за още по-голямата сила на покаянието, чрез които смъртният човек може да стигне дотам, че и боговете да потреперят от страх пред него. Ония брахмани, които най-добре говорели, спорели и се обосновавали, получавали богати дарове, някои, като награда за удържана победа в спор, отвеждали красива крава, а понякога имало нещо едновременно смешно и трогателно, когато големите учени, след като току-що декламирали и разяснили стихове от Ведите и показали, че познават всички небесни светила и земни морета, горди и възхвалявани, си тръгвали с почетните дарове или пък влизали в ревностен спор заради тях.
Читать дальше