Херман Хесе - Играта на стъклени перли

— Приятелят ми Тегулариус сега се занимава и по този начин е обезщетен за това, което смята, че е загубил чрез твоето завръщане. Ревността му почти преминава и работата му в подкрепа на моето намерение и срещу колегите ми му се отразява добре, той е почти щастлив. Но, Плинио, не вярвай, че очаквам кой знае какво от неговата акция, освен добрините, които тя прави нему. Че нашата върховна колегия ще даде ход на запланираната молба, е съвсем невероятно, дори невъзможно, най-многото тя да ми отговори с едно кротко неодобрително напомняне. Това, което се възправя между моите намерения и тяхното осъществяване, е самият основен закон на нашата йерархия и на мен съвсем не би ми харесвала колегия, която би освободила своя майстор на играта на стъклени перли въз основа на една колкото и убедително обоснована молба и би му разрешила дейност извън Касталия. Освен това съществува и майстор Александер от ръководството на ордена, човек, когото нищо не може да превие. Не, тази борба ще трябва да изведа сам. Но нека Тегулариус поупражни своето остроумие! По този път загубваме само малко време, а то и бездруго ми е потребно, за да мога да оставя тук всичко в пълен ред и оттеглянето ми да не нанася щети на Валдцел. Но междувременно ти трябва да ме подслониш и ми създадеш възможност за работа, пък било и най-скромна, в краен случай бих се задоволил с мястото на учител по музика, то трябва да бъде само начало, един трамплин.

Десиньори мислеше, че нещо такова ще се намери, стига да дойде моментът, а неговата къща по всяко време бе отворена за приятеля му. Но Кнехт не беше доволен от това.

— Не — каза той, — не бих искал да бъда третиран като гост, трябва да имам работа. А свръхвсичко един престой в твоя дом, който е толкова хубав, ако трае по-дълго от няколко дни, само ще увеличи напрежението и трудностите там. Имам голямо доверие в тебе, а и твоята жена любезно свикна с моите посещения, но всичко това мигом би придобило друго лице, ако аз вече не съм посетителят, не съм гостът и Magister Ludi, а един беглец и гост за дълго.

— Ти се отнасяш към всичко прекалено строго — каза Плинио. — Ако се освободиш и преместиш да живееш в столицата, много бързо ще получиш достойно за тебе назначение, най-малкото като професор в някой университет, с положителност можеш да разчиташ на това. Но такива неща изискват време, ти, разбира се, го знаеш и аз естествено мога да предприема нещо за тебе едва когато се освободиш от тука.

— Естествено — каза майсторът, — дотогава решението ми трябва да остане в тайна. Не мога да се поставя на разположение на вашите власти, преди да съм осведомил моите и да имам решението им, това е естествено. Но и после на първо време няма да търся официално назначение. Моите потребности са малки, по-малки, отколкото ти вероятно можеш да си представиш. Нуждая се от една стаичка и насъщния хляб, преди всичко обаче от работа и задача като учител и възпитател, от един или няколко ученици и възпитаници, с които да живея и на които да влияя; за университет аз мисля най-малко, също така с голямо удоволствие, не, далеч по-приятно би ми било да бъда домашен учител на някое момче, или нещо подобно. Всичко, което търся и което ми е потребно, е една проста, естествена задача, един човек, комуто да съм нужен. Назначаването в университет поначало би ме включило отново в структурата на един традиционен, осветен и механизиран апарат от длъжности, а това, за което аз жадувам, е тъкмо обратното.

Но сега Десиньори колебливо почна да излага една молба, която от доста време носеше в себе си.

— Искам да ти направя едно предложение — каза той — и те моля поне да го изслушаш и оцениш благосклонно. Може би ще го приемеш, с това също ще ми направиш услуга. От оня първи ден, когато дойдох тук на гости, ти в много отношения ми помагаше. Ти опозна моя живот и моя дом и разбираш как стоят нещата. Не вървят добре, но сега малко по-добре, отколкото преди години. Най-тежкото е отношението между мене и моя син. Той е разглезен и нескромен, в нашата къща си е извоювал положението на привилегирован и закрилян, беше наведен на идеята за това и улеснен да го постигне в годините, когато, още дете, и майка му, и аз се стремяхме да го спечелим. Тогава той реши да бъде на страната на майка си, а на мен постепенно ми се изплъзнаха от ръцете всички действени възпитателни средства. Понасях това така, както и целия мой несретен живот. Примирих се. Но сега, когато с твоя помощ отново до известна степен съм здрав, надеждата ми се съживи. Ти виждаш какво искам; очаквам твърде много от това, ако Тито — той бездруго среща трудности в своето училище — има за известно време учител и възпитател, който да се заеме с него. Зная, че това е егоистична молба, но не зная дали задачата би те привлякла. Ала ти ме окуражи да изкажа предложението си.