Майкъл Конъли - Рисковете на професията

Сви юмрук и замахна към лампиона, който преди пет дни Моника Пърл бе казала да сложат до канапето. Изящният бежов абажур се удари в стената и крушката се строши.

— По дяволите!

Пиърс седна на канапето, но почти мигновено скочи. Не го свърташе на едно място. Току-що бе преместил и скрил труп — жертва на убийство. Седенето със скръстени ръце беше най-неразумното, което можеше да направи.

Но въпреки това трябваше да седне и да разсъждава — като учен, не като детектив. Детективите действаха в линейно измерение. Те се придвижваха от улика към улика и после подреждаха късчетата на мозайката. Но понякога уликите водеха до погрешна картина.

Хенри беше учен и трябваше да направи онова, което винаги му бе носило успех. Да подходи към проблема така, както бе направил с въпроса за претърсването на колата. Да го разнищи. Да открие логичните портали, местата, където нишките се пресичат. Да махне рамката и да изследва дизайна, архитектурата. Да се откаже от линейното мислене и да подходи от различен ъгъл. Да разгледа въпроса от всички страни. Да го стрие на прах и да го погледне под микроскоп. Животът беше експеримент, извършван при неконтролирани условия. Дълга и непредсказуема химична реакция. Но тази инсценировка беше различна. Реакциите бяха предвидени и очаквани. В това беше ключът.

Извади тефтера от раницата си и се приготви да пише. Първият обект на подробното му изследване беше Уенц. Хенри не го познаваше — бе го видял само когато го нападнаха. Въпросът беше защо Уенц го е избрал, за да му припише убийство.

След няколко минути стигна до следните изводи.

Първо: Уенц не го беше избрал. Нямаше логична връзка, която да подкрепи това. Двамата не се бяха срещали преди сценарият да бе пуснат в действие. Пиърс беше убеден в това. Следователно някой друг бе избрал Хенри за мишена.

Второ: в конспирацията имаше трето лице. Уенц и мускулестият мъж с прякор Изверга бяха само изпълнители. Друг дърпаше конците.

Замисли се върху това предположение. Какво беше необходимо на третия човек, за да скалъпи фалшивото обвинение? Планът беше сложен и разчиташе на предсказуемите действия на Хенри. Той знаеше, че при контролирани обстоятелства може да се разчита на движението на молекулите. А на него? Обмисли въпроса от всички страни и осъзна нещо основно за себе си и за третия човек.

Трето: Изабел. Сестра му. Сценарият бе режисиран от трети човек, който знаеше личната му история и как ще реагира той при определени и контролирани обстоятелства. Обажданията на клиентите до Лили бяха елементът на подбудителство в експеримента. Третият човек знаеше, че Пиърс ще разследва случая и няма да се откаже лесно. Че ще е склонен да преследва призрака на сестра си. Следователно третият човек знаеше всичко за Изабел.

Четвърто: грешният номер не беше грешен. Хенри не бе получил случайно телефонния номер на Лили Куинлан, а умишлено. Това беше част от замисъла.

Пето: Моника Пърл. Тя участваше в заговора. Моника бе уредила да му дадат този номер.

Пиърс стана и нервно закрачи из стаята. Последният извод промени всичко. Ако Моника бе замесена, значи инсценировката бе свързана с „Амедео“. Конспирацията се целеше много по-високо. Не ставаше въпрос да се припише убийство на Хенри, а за нещо друго. И Уенц, и Лили Куинлан бяха средство за постигане на целта. Убийството й беше начин да го обвинят.

Той прогони ужаса, седна и се замисли върху основния въпрос. Защо? Отговорът би обяснил всичко.

Защо той беше мишената? Какво искаха?

Прецени нещата от друг ъгъл. Какво би станало, ако планът успееше? Щяха да го арестуват и по всяка вероятност да го осъдят. Медиите щяха да се съсредоточат върху него. Щеше да има скандал и позор. Морис Годард и парите му щяха да се отдръпнат и с „Амедео Текнолоджис“ щеше да бъде свършено.

Шесто: мишената не е той или „Амедео“, а друг.

Като учен Пиърс се радваше най-много на миговете на яснота в зрителното поле на микроскопа, когато нещата идваха по местата си и молекулите се свързваха в естествен ред, така както знаеше, че ще стане. Това беше магията, която намираше в ежедневието си.

И докато гледаше океана, го осени същата яснота и той прозря естествения ред на нещата.

— „Протей“ — прошепна той.

Седмо: сценарият е измислен така, че да го притисне в ъгъла. И той да няма друг избор, освен да им даде каквото искат. Проекта „Протей“. Щеше да бъде принуден да замени „Протей“ срещу свободата и живота си.