Кристофър Паолини - Първородният

— Ерагон! — почти неуловим за ухото шепот се изтръгна от устните на ранения човек.

— Да, тук съм.

— Чуй ме, Ерагон… Имам една последна заповед за теб. — Ерагон се наведе още по-близо до умиращия. — Трябва да ми обещаеш нещо. Обещай ми, че… няма да оставиш Варден да потъне в хаос. Те са единствената надежда в борбата с Империята… Трябва да останат единни. Заклевам те… Трябва да ми обещаеш.

— Обещавам.

— Тогава дано намериш мир, Ерагон Сенкоубиец…

И с последния си дъх Аджихад затвори очи, а благородното му лице потъна в сън. Завинаги.

Ерагон положи ръка на гърдите си в знак на почит. Заседналата в гърлото му буца го задушаваше. Аря благослови Аджихад на древния език, а после тревожно изрече:

— Уви, смъртта му ще причини много проблеми. Послушай последните му думи. Стори всичко възможно, за да предотвратиш борбата за власт. Ще бъда до теб. Ще ти помагам винаги когато е възможно.

Ерагон нямаше сили да отговори. Погледът му се зарея сред мъртвите тела. Готов бе да даде всичко, за да се намира някъде другаде. Не тук! Не сега!

Сапфира подуши един от ургалите:

— Това не трябваше да се случва. Вместо да празнуваме като победители, продължаваме да даваме свидни жертви… — тя огледа друго тяло, а после изви глава. — Къде са Близнаците? А Муртаг? Няма ги сред мъртвите.

Ерагон се сепна.

— Права си! — въодушевен, той се втурна към входа на тунела. В кухините на пода блещукаха локвички засъхваща кръв, като малки черни огледала — лъскави и кръгли. И дълги следи. Сякаш по земята са влачени няколко разкъсани тела. — Ургалите са ги отвели! Но защо? Те не взимат заложници! — отчаянието се върна. — Все едно. Не можем да ги преследваме без подкрепления, а ти дори не можеш да се побереш в тунела.

— Може още да са живи. Нима ще ги изоставиш?

— А какво очакваш да сторя? Тунелите на джуджетата са като безкраен лабиринт! Само ще се загубя. А и не бих могъл да настигна ургалите пеша. Виж, Аря може би е способна.

— Тогава я помоли.

— Аря! — Ерагон се поколеба, разкъсван от желанието си да направи нещо и отвращението си от мисълта да я изложи на опасност. Но ако някой от Варден можеше да се справи с ургалите, това беше тя. Той изстена и й обясни какво са открили.

Скосените вежди на Аря се смръщиха.

— В това няма логика.

— Ще ги проследиш ли?

Тя се втренчи в него.

— Виол оно (за теб) — после скочи напред и надолу в недрата на земята, а в ръката й проблесна меч.

Изгарян от безпомощността си, Ерагон остана да бди над тялото на Аджихад. Трудно му беше да осмисли факта, че водачът на Варден е мъртъв, а Муртаг — в неизвестност. Муртаг. Син на един от клетвопрестъпниците — тринадесетте ездача, помогнали на Галбаторикс да унищожи техния орден и да се самопровъзгласи за крал на Алагезия — и приятел на Ерагон. На момчето понякога му се искаше Муртаг да го няма, но сега, когато му го бяха отнели насила, чувстваше мъчителна празнина… Орик и хората му го свариха присвит над бездиханното тяло. Когато джуджето го зърна, тропна с крак и изпсува на родния си език, размахвайки брадва над трупа на мъртъв ургал. Останалите стояха като вкаменени от шока. Стискайки нервно мазолестите си длани, джуджето изръмжа:

— Ах, сега наистина разбутахме гнездото на стършелите. Край на мира сред Варден. Барзулн , това усложнява всичко. Успя ли да чуеш последните му думи?

Ерагон погледна към Сапфира.

— Да, но трябва да изчакам някого, преди да ги повторя.

— Разбирам — Аря! Но къде е тя?

Ерагон посочи черния вход.

Орик отново изпсува, поклати глава и се подпря на пети.

Точно тогава пристигнаха и войниците, водени от Йормундур. Той им нареди да чакат извън кръга от тела и пристъпи сам. Наведе се и докосна Аджихад по рамото.

— Как е възможно съдбата да е толкова жестока, стари ми приятелю? Щях да стигна по-рано и ти може би още щеше да си жив, ако тази прокълната планина не бе толкова огромна. А сега ни нанесоха смъртоносен удар в мига на най-големия ни триумф.

Ерагон тихо му каза за Аря и изчезването на Близнаците и Муртаг.

— Не трябваше да отива — каза Йормундур и се изправи. — Но вече не можем да сторим нищо. Ще оставя стражи, но ще ни отнеме поне час докато намерим джуджета за водачи в тунелите.

— Аз съм готов да тръгна веднага — скочи Орик.

Йормундур погледна мътно назад към Тронхайм.

— Не. Точно сега Хротгар ще се нуждае от теб. И още нещо. Съжалявам, Ерагон, но всички първенци трябва да останат тук, докато изберем наследник на Аджихад. Аря ще трябва да се опази сама… И без това не можем да я настигнем.