Кристофър Паолини - Първородният

Някогашният му приятел сведе меча си и посочи към Ерагон с обвитата си в стомана ръка, като сви всички пръсти освен показалеца си, в покрит с шипове юмрук.

— Ти никога не се предаваш.

По гръбнака на Ерагон пробягаха тръпки. Разпозна видението си на сала по пътя от Аз Рагни към Хедарт. Мъж, паднал в калта, с изкривен шлем и окървавена броня… с лице, скрито зад вдигната ръка. Бронирана длан, свита в юмрук, която сочи падналия, с властта на самата съдба. Минало и бъдеще се смесваха ведно. Сега съдбата на Ерагон щеше да бъде решена.

Той се надигна на крака, закашля се и каза:

— Муртаг… как може още да си жив? Видях как ургалите те завлякоха под земята. Опитах се да те открия с магия, но намерих само мрак.

Другият се засмя, но в смеха нямаше нищо весело.

— Видял си нищо, така както и аз не успях да те открия със заклинание по време на дните, прекарани в Уру’баен.

— Но ти умря ! — извика почти несвързано Ерагон. — Ти умря под Фардън Дур. Аря откри окървавените ти дрехи в тунелите.

По лицето на Муртаг пробяга сянка.

— Не, не умрях. И Близнаците бяха в основата на всичко! Те поеха контрола над група ургали и уредиха засадата, за да убият Аджихад и да ме заловят. После ме омагьосаха, за да не мога да избягам, и ме запратиха в Уру’баен със заклинание.

Ерагон поклати глава, неспособен да осмисли случващото се.

— Но защо се съгласи да служиш на Галбаторикс? Ти ми каза, че го мразиш. Каза ми, че…

— Да съм се съгласил ? — Муртаг отново се засмя, но този път в гласа му звучеше лудост. — Не съм се съгласявал с нищо. Първо ме наказа, че съм се отрекъл от годините, в които растях в Уру’баен, че съм се възпротивил на волята му и съм избягал. После изкопчи от мен всичко, което знаех за теб, Сапфира и Варден.

— Ти си ни предал! Аз скърбях за теб, а ти си ни предал!

— Нямах избор.

— Аджихад е бил прав да те затвори. Трябваше да те остави да изгниеш в някоя килия, така нищо от случилото се нямаше да…

— Нямах избор! — изръмжа Муртаг. — И след като Торн се излюпи за мен, Галбаторикс ни принуди да му се закълнем във вярност на древния език. Сега не можем да не му се подчиним.

Съжаление и отвращение се трупаха в ума на Ерагон.

— Превърнал си се в баща си.

В очите на Муртаг се появи странен блясък.

— Не, не в баща ми. Аз съм по-силен, отколкото Морзан някога е бил. Галбаторикс ме научи на магии, за които не си и сънувал… Заклинания толкова могъщи, че страхливите елфи не смеят, дори да ги изрекат. Думи на древния език, които са били изгубени, преди Галбаторикс да ги открие наново. Начини да манипулираш енергията… Тайни, ужасни тайни, които могат да унищожат враговете ти и да изпълнят всичките ти желания.

Ерагон си спомни някои от уроците на Оромис и отвърна:

— Неща, които трябва да си останат тайни.

— Ако само знаеше, не би казал това. Бром беше дилетант и нищо повече. А елфите? Те могат само да се крият в гората си и да чакат да бъдат покорени. — Муртаг го изгледа. — Сега приличаш на елф. Исланзади ли ти го причини? — Когато Ерагон не отвърна, другият Ездач се засмя и сви рамене. — Няма значение. И сам ще науча истината съвсем скоро.

Той се намръщи и погледна на изток.

Ерагон проследи погледа му и видя Близнаците, застанали в предните редици на войските, да мятат кълба чиста енергия срещу Варден и джуджетата. Пелената от дим правеше подробностите трудно различими, но Ерагон беше сигурен, че плешивите магьосници се смеят, докато избиваха мъжете, на които някога се бяха клели във вечно приятелство. Онова, което Близнаците не забелязваха, беше Роран, който пълзеше към тях отдясно.

Сърцето на Ерагон подскочи, когато разпозна братовчед си. „Идиот такъв! Махни се от тях! Ще те убият“.

Точно когато отвори уста, за да изрече думите, които щяха да пренесат Роран далеч от опасността, независимо от цената, Муртаг каза:

— Чакай, искам да видя какво ще постигне.

— Защо?

На устните на другия пробяга сурова усмивка.

— Близнаците ме измъчваха с особена наслада, докато бях техен пленник.

Ерагон го изгледа подозрително.

— И няма да ги предупредиш?

— Вел ейнрадин йет ай Шур’тугал (имаш думата ми на Ездач).

Заедно видяха как Роран се прокрадва зад купчина тела. Ерагон изтръпна, когато Близнаците погледнаха точно натам. За миг изглеждаше, че са го видели, но после се извърнаха и братовчед му скочи като вихър. Замахна с чука си и смаза главата на единия, отваряйки черепа му. Другият Близнак падна на земята в конвулсии и нададе истеричен писък, преди на свой ред да бъде поразен от чука. После Роран стъпи върху труповете на враговете си, вдигна оръжието над главата си и нададе победоносен рев.