Реймънд Фийст - Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона

— Онова, което Макрос ми остави в наследство, включваше много неща — каза той. — Библиотеката си, коментарите си, и в някаква степен силата си — но нищо не може да замени неговия опит. Ако някой може да ни помогне да разкрием загадката кой точно се крие зад онова, което ни заплашва, това е той. — Пъг се вгледа в очите й. — Не мога да се отърва от чувството, че някъде дълбоко зад онова, което всички видяхме, се таи нова загадка, много по-голяма и опасна от всичко, което вече сме изпитали. — После тонът му поомекна и той добави със закачливо-назидателен глас: — И съм склонен да очаквам от теб, повече от всеки друг, да си даваш сметка, че когато някой е в привиден покой, то този някой най-вероятно е съсредоточил цялата си мисъл върху текущите проблеми.

Миранда въздъхна.

— Ох, знам, знам, но се чувствам като кон, стоял твърде дълго вързан. Просто трябва да направя нещо!

Пъг се обърна към Томас.

— Ето ни го големия проблем, нали?

Томас кимна, после се обърна към най-старите и най-мъдрите в Съвета на Елвандар и попита:

— Какво трябва да се направи?

— Някога ти намери Макрос, като ме заведе в Покоите на Смъртта — каза Пъг. — Дали ще е от полза да се върнем там?

Томас поклати глава.

— Не мисля. А ти?

Пъг сви рамене.

— И аз. Освен това не съм сигурен какво бих могъл да кажа, когато отново се изправим пред Лимс-Крагма. Сега знам повече, отколкото тогава, но за естеството на боговете и за онези, другите, които им служат, все още съм пълен невежа. Не, в царството на мъртвите само ще си загубим времето.

— Онези същества не са лесни за разбиране от тия, които живеят в смъртни отрязъци — каза Акайла. — Но бъди така добър да задоволиш любопитството ми, Пъг: защо би било губене на време да търсите въпросното лице в Покоите на Смъртта?

— Всъщност не знам — каза Пъг. — Някакво предчувствие, нищо повече. Просто съм сигурен, че Макрос е жив. — После им описа как, когато бяха търсили последния път Черния чародей, Гатис — майордомът тогава на Макрос, а сега вече на Пъг, на Острова на чародея — им бе изтъкнал, че между тях има връзка и че ако Макрос е мъртъв, Гатис по някакъв начин щял да го разбере. Завърши разказа си с думите: — Няколко пъти през последните години ме е спохождало чувството, че Макрос не само е жив, а…

Миранда вече изглеждаше много раздразнена.

— А какво?

Пъг сви рамене.

— А че е някак си наблизо.

Тя въздъхна с досада.

— Не би ме изненадало.

Мартин се усмихна развеселено и попита:

— Защо?

Миранда погледна към окъпания в призрачни светлини Елвандар и каза:

— Защото опитът ми показва, че повечето от тези „легендарни“ индивиди в края на краищата се оказват поредният добре построен фалшификат, предназначен да убеди всички нас в тяхната „значимост“.

Агларана отпи от виното си и седна до Томас на една дълга пейка до перилото.

— Защо си толкова ядосана, Миранда?

Миранда сведе поглед за миг; когато отново вдигна очи и погледна кралицата на елфите, беше съвсем спокойна.

— Простете ми сприхавостта, владетелко. На нас в Кеш често ни се налага да се борим с примери на външна показност, на ранг или присъствие в двора, които нямат нищо общо с истинските стойности и качества. Мнозина израстват високо само поради произхода си, докато други, много по-способни хора, така и не достигат до значимост и животът им преминава в нищожен труд. И въпреки това тези „велики“ благородници нямат чувството, че са получили високия си ранг само заради случайното си раждане. — Красивото й лице се набръчка. — Въобразяват си, че фактът, че майките им са, каквито са, е достатъчно доказателство за божието благоволение. При моята… биография… ми се е налагало твърде често да се сблъсквам с подобни хора. Точно затова… точно затова не мога да понасям такива като тях.

— Е — каза Томас, — Макрос наистина сам построи легендата за себе си, за да се опази от натрапници, това го признавам, но като човек, който неведнъж е стоял до него, мога да свидетелствам, че легендата му е само една бледа сянка на истинската му мощ. Навремето той се изправи срещу дузина цурански Велики в същия този лес и макар вълшебството на нашите тъкачи да ни подпомогна в борбата срещу чародеите от чуждия свят, той се възправи сам, унищожи магиите им и ги накара да побегнат презглава към своя свят. Той е единственият сред хората, комуто не бих посмял да се противопоставя. Силата му е наистина изумителна.

Пъг кимна и каза:

— Точно затова трябва да го намерим.