Чък Паланюк - Приспивна песен

Сега хората виждат реклама за чипс с извара и тичат в магазина да си купят, но наричат това свободна воля.

Древните гърци поне са били честни пред себе си.

Нещастието може да те споходи, както четеш на жена си и детето си за лека нощ. Някое приспивно стихче. На следващата сутрин се събуждаш, а те — не. Лежиш, все още притиснат до жена си. Тя е още топла, но не диша. Дъщеричката ти не плаче. Къщата вече гърми от уличния шум, усиленото радио и тракането на тръбите. Истината е, че можеш да забравиш дори този ден за един миг, докато си връзваш вратовръзката например.

Знам го от личен опит. Това е моят живот.

Можеш да се преместиш в друга къща, но това не е достатъчно. Трябва да си намериш хоби. Да се заринеш от работа. Да смениш името си. Да майсториш разни неща. Да създаваш ред от хаоса. Можеш да го правиш всеки път, когато кракът ти се оправи и имаш достатъчно пари. Да организираш всичко до най-малката подробност.

Няма да получиш такъв съвет от психоаналитика си, но това действа.

Залепваш вратите за стените. Залепваш стените за основите. Сглобяваш комините и ги оставяш да съхнат, докато лепиш покрива. Заканваш миниатюрните водосточни тръби. Всяка част на мястото си. Слагаш мъничките капандури. Закачваш капаците на прозорците. Сглобяваш верандата. Посяваш трева на ливадата. Забучваш дърветата.

Вдишай миризмата на портокали и ацетон. На лак за коса. Потопи се в детайлите. Залепи бръшлян от едната страна на комина. По пръстите ти се образуват нишки от засъхващо лепило и тънка коричка, кожата ти лепне.

Мислиш си, че шумът дава стойност на тишината. Без него мълчанието няма да е злато. Шумът е нещо много рядко. Помисли си за необятния космос, за невероятния студ и тишина, сред които те чакат жената ти и детето ти. Не раят, тишината е достатъчна награда. С миниатюрни пинсети посаждаш цветя на ливадата.

Гърбът и вратът ти са превити над масата. Седиш прегърбен, с напрегнати мускули на седалището и усещаш лека болка в тила си.

Пред главния вход залепваш миниатюрна изтривалка с надпис „Добре дошли“. Вътре закачваш мънички лампички. До портата на двора залепваш пощенска кутия. Залепваш миниатюрни бутилки за мляко пред верандата. Слагаш мъничкия сгънат вестник.

Вършиш всичко със съвършена точност, педантично, трябва да е станало три или четири часа сутринта, защото наоколо е утихнало. Подът, таванът и стените не вибрират. Компресорът на хладилника спира и можеш да чуеш лекото бръмчене на жичките на електрическите крушки. Чуваш тиктакането на ръчния си часовник. Една нощна пеперуда се блъска в прозореца на кухнята. Виждаш дъха си, в стаята е студено.

Пъхаш батериите, натискаш малкия ключ и прозорците светват. Поставяш макета на пода и изгасваш лампата в кухнята.

Заставаш прав над къщата в мрака. От високо изглежда съвършена. Съвършена, безопасна и щастлива. Хубава къща от червени тухли. Мъничките прозорци осветяват ливадата и дърветата. Завесите искрят: жълти в детската стая, сини в главната спалня.

За да забравиш съществените неща, трябва да се вгледаш в детайлите.

Ако искаш да затръшнеш вратата към миналото, вглъби се в подробностите.

Сигурно така ни вижда Господ.

Сякаш всичко е съвършено.

Сега събуй обувката си и с босия си крак тъпчи. Тъпчи и още тъпчи. Колкото и да боли от счупените пластмасови парченца, трески и стъкълца, тъпчи, докато съседът отдолу задумка по тавана с юмрук.

Вторият ми случай на внезапна бебешка смърт бе в панелен жилищен блок в периферията на центъра. Мъртвото дете седеше отпуснато на столчето за хранене, а бавачката плачеше в спалнята. Столчето беше в кухнята. Мивката бе затрупана с мръсни чинии.

В редакция „Регионални новини“ Дънкан ме пита:

— Единична или двойна мивка?

Още една подробност за Дънкан: когато говори, плюе.

Двойна, отвръщам аз. От неръждаема стомана. С отделни кранове за топла и студена вода, от типа „пистолетна ръкохватка“, с порцеланови дръжки. Без разпръсквател на чешмата.

— Каква марка е хладилникът? — пита Дънкан и пръска слюнка до лампата.

„Амана“, казвам аз.

— Имат ли календар?

Пръски слюнка поръсват ръцете и лицето ми. Капките са студени от климатичната инсталация.

На календара имаше рисунка на стара каменна мелница, обяснявам му аз. Получили са го като подарък от застрахователния си агент. Имаше отбелязан час за педиатъра. И за изпита на майката по общообразователна подготовка. Точните дати и часове, както и името на педиатъра са записани в бележника ми.