Чък Паланюк - Приспивна песен

— Мамка ти, добър си — изплюва Дънкан.

Слюнката му засъхва по кожата на ръцете и устните ми.

Подът на кухнята бе покрит със сив линолеум. Плотовете бяха розови с черни дупки от цигари по ръбовете. До умивалника имаше книга. „Приспивни стихчета и песнички от цял свят“.

Книгата беше затворена. Изправих я на гърба и я пуснах, за да се отвори на страницата, до която е стигнал читателят. Тя се разлисти на страница 27. Оставих малък знак с молив в полето.

Редакторът затваря очи, накланя глава към мен и пита:

— Каква храна имаше засъхнала по чиниите?

Спагети, отговарям аз. Полуготов сос. От оня с повече гъби и чесън. Прегледал съм и кофата за боклук под умивалника.

Двеста милиграма сол на порция. Сто и петдесет калории мазнини. Не знам какво очаквам да намеря, но като всеки друг на местопроизшествието се надявам да се натъкна на някаква зависимост.

— Виж това.

Дънкан ми подава лист с коректурите на днешната страница за култура и развлечения. Отгоре има обява. Три колони по петнайсет сантиметра. Заглавието е:

Клиенти на ресторант „Трийлайн“ — Внимание!

Обявата гласи:

„Получавали ли сте труднолечима форма на хронична умора, след като сте се хранили в това заведение? Дали не сте се заразили от храната с този вирус, който ви пречи да работите и да водите нормален живот? Ако е така, позвънете на следния телефон, за да участвате в съдебното преследване срещу виновниците.“

Телефонният номер започва странно, може би е мобилен.

— Мисля, че от това ще излезе нещо интересно — казва Дънкан.

Страницата е поръсена с капчици слюнка.

Пейджърът ми започва да пиука. Търсят ме от „Бърза помощ“.

Във факултета по журналистика те учат да си като фотоапарат. Трениран, обективен, безпристрастен професионалист. Точен, обстоятелствен и наблюдателен.

Внушават ти, че новината и ти самият сте две различни неща. Убиец и репортер са две изключващи се понятия. Каквато и да е историята, тя не е за теб.

Третото бебе е в една ферма на два часа от града.

Четвъртото е в жилищен блок близо до един търговски център.

Един санитар ме завежда в странична стаичка, като казва:

— Извинявай, че те повикахме за това.

Казва се Джон Неш. Дърпа чаршафа от трупа на детето. Малко човече, твърде съвършено, твърде спокойно и твърде бледо, за да е просто заспало.

— Това е почти на шест години — оправдава се Неш. Неш е едър мъжага с бяла униформа. Носи високи бели обувки и косата му е събрана на кичур, наподобяващ малка палма на върха на темето му.

— Като сцена от Холивуд е — отбеляза той.

При тази безкръвна смърт няма агония, няма обратна перисталтика — когато храносмилателната система заработи наобратно и жертвата започне да повръща фекалии.

— Да повръщаш лайна, това е реалистична предсмъртна сцена — заявява Неш.

Обяснява ми, че внезапната бебешка смърт настъпва обикновено между втория и четвъртия месец след раждането. Над 90 процента от случаите се получават преди шестия месец. Повечето учени смятат, че след десетия вече е почти невъзможно. Над едногодишна възраст патолозите определят смъртта като „по неизяснени причини“. Втори подобен случай в едно семейство се разглежда като убийство до доказване на противното.

Стените на спалнята са боядисани в зелено. Леглото е покрито с памучни чаршафи с щамповани шотландски териери. Усеща се само миризмата на аквариума, пълен с гущери.

Когато някой задуши дете с възглавница, съдебният лекар определя случая като „нежно убийство“.

Петото мъртво дете е в един хотел при летището.

Във фермата и в блока намирам все същите „Приспивни стихчета и песнички…“. Отворени на страница 27. Все същата книжка от градската библиотека с моя знак с молив в полето. В хотела няма книжка. Стаята е двойна и бебето лежи свито на кълбо на големия креват до двойното легло на родителите. Върху секцията има цветен телевизор, трийсет и шест инчов „Зенит“ с петдесет и шест кабелни канала и четири местни. Килимът е кафяв, завесите — също, на сини цветя. На пода в банята има кърпа, изцапана с кръв и зелен гел за бръснене. Някой е забравил да пусне водата в тоалетната.

Покривките на леглата са тъмносини и миришат на цигарен дим.

Никъде не се виждат книги.

Питам дали семейството е изнесло нещо от стаята и един полицай ми отговаря, че не е.

— О, — добавя, — мина една служителка от социалната служба и взе малко дрехи и няколко книги, чийто срок за връщане в библиотеката скоро изтича.