Чък Паланюк - Приспивна песен

За по-голяма тръпка щяхме да вкараме снимки на усмихнати бебета, които вече не са между живите.

Щяхме да покажем, че може да се случи на всекиго.

Това беше неговата идея. Да се направи журналистическо разследване, достойно за конкурс. Беше краят на лятото и нямаше много сензации. В този сезон се раждат най-много деца.

Редакторът ме изпрати да се мотая около медицинските екипи.

Постановката с Бъдни вечер, хлипащите родители и гирляндите бе минала толкова отдавна, че бях забравил всички тези глупости.

Този хипотетичен етичен въпрос — задават го на края на журналистическото обучение, защото тогава е твърде късно. Имаш солидни студентски заеми за връщане. Колкото повече се замислям, толкова повече ми се струва, че истинският въпрос, който стои зад това е: „Наистина ли искаш да си изкарваш прехраната по този начин?“

През стената се чуват разпалени гласове, после дружен смях. Отново гласове. Повечето записи на смеещи се хора, които пускат в комедийните сериали, са правени в началото на петдесетте. Мнозинството от хората, чийто смях чуваме по телевизията, вече са покойници.

Таванът вибрира от думкане на ударни инструменти. Ритъмът се променя. Барабаненето се забързва, после се забавя, но не спира.

Отдолу някой реве с пълно гърло думите на някаква песен. Някои хора имат нужда непрекъснато да чуват гърменето на телевизора, радиото или уредбата си. Тишината ги плаши. Това са моите съседи. Звуко-холици. Тихо-фоби.

Смехът на покойниците прониква през стените.

В наши дни това минава за домашен уют.

Шумът ни се натрапва отвсякъде.

След работа се отбих през един магазин. Когато влязох, продавачът ме изгледа подозрително от касата. Без да отмества поглед от мен, бръкна под щанда и ми подаде кафяв хартиен пакет с думите:

— Двойно опакован. Мисля, че това ще ти хареса.

Сложи пакета на щанда и го погали.

Пакетът е наполовина колкото кутия за обувки. Тежи по-малко от рибена консерва.

Продавачът натисна три копчета на касовия апарат и на екранчето се изписа цена от сто четирийсет и девет долара.

— За да не се притесняваш, залепих кутията с тиксо — увери ме той.

В случай че завали, сложи пакета в найлонов плик и добави:

— Ако нещо липсва, кажи. Още куцаш. Тоя крак май не се оправя.

По пътя за вкъщи пакетът дрънкаше. Под мишницата ми кафявата хартия се набръчка. При всяко мое накуцване съдържанието на кутията тракаше.

В апартамента ми таванът вибрира от силна музика. Стените нашепват с тревожни гласове. Като че ли някоя египетска мумия се е съживила и иска да убие съседите ми, а може би просто гледат телевизия.

Отдолу някой крещи, лае куче, тряскат се врати, чува се песен.

Влизам в банята и загасвам лампата. За да не видя какво има в кутията. За да не разбера какво ще излезе. Взимам кърпа и я напъхвам под вратата на тъмната, тясна стая. Сядам на тоалетната чиния, слагам пакета в скута си и се заслушвам.

Това наричаме цивилизация.

Хора, които никога не биха изхвърлили боклука си през прозореца на колата, те подминават с надуто до дупка радио. Хора, които никога не биха пушили в пълен ресторант, крещят до прегракване по мобилните си телефони. Крещят си един на друг през масите.

Хора, които никога не биха пръскали с инсектициди или хербициди, замърсяват квартала с музика от шотландски гайди. С китайска опера. С кънтри.

Сред природата е нормално да чуеш птича песен. Не е нормално да чуеш Патси Клайн.

На улицата шумът от колите е достатъчно дразнещ. Ако прибавиш Концерт за пиано в си минор на Шопен, положението не се подобрява.

Пускаш силна музика, за да не слушаш шума от улицата. Съседите надуват уредбата си, за да не слушат твоята. Ти усилваш своята. Всеки търси да си купи по-голяма уредба. Започва надпревара за по-силен шум. Не можеш да победиш с мелодичност.

Никой не обръща внимание на качеството. Силата на звука е всичко.

Никой не се интересува от музиката. Всеки иска да надвика другите.

Стъпкваш конкуренцията с мощни баси. Прозорците се тресат. Зарязваш мелодията и крещиш с пълен глас текста. Вкарваш повече обидни думи и натъртваш на всяка ругатня.

Ти си господар на шума. Това е борба за власт.

В тъмната баня, седнал на тоалетната чиния, изчегъртвам тиксото от единия край на пакета. Вътре има четвъртита картонена кутия, мека, намачкана, с изтънени ъгли. Вдигам капака и напипвам остри, твърди предмети с много ръбчета, кривини и връхчета. Оставям ги на пода и прибирам кутията в хартиения плик. Между твърдите, преплетени предмети има два листа гланцова хартия. Тях също прибирам в плика. Смачквам плика и кутията на топка.