Анатолий Рибаков - Трийсет и пета и други години

— Може би наистина не биваше да го пиша — каза Саша, — но го написах, отдавна го написах и няма смисъл да говорим за това. Но от днес съм незаконно задържан в заточение. От това със сигурност имам право да се оплача. Не знам кога ще пристигнат при вас документите ми, може изобщо да не пристигнат.

— По-добре ли ще бъдете на свобода?

— Свободата винаги е по-добра от затвора.

— Прав сте: свободата е по-добра от затвора.

Алфьоров стана, разходи се из собата, както и миналия път, отиде до скрина, вдигна за гърлото шишето с ликьора, но не си наля, както миналия път, а взе две чашки и ги сложи на масата.

— Е, какво, Александър Павлович, миналия път не пожелахте да пийнете с мен, но сега, надявам се, няма да ми откажете. Тогава бяхте задължително заселен, а аз — ваш жандарм, сега обаче, както твърдите, сте свободен човек, значи можете да пийнете, нещо повече, длъжен сте да полеете такава дата.

Напълни двете чашки, вдигна своята, кимна на Саша, отпи.

Саша изпи своята. Ликьорът беше възгорчив, но вкусен.

— И тъй — каза Саша, — няма къде да се дявам. Безполезно е да чакам документите си тук, не мога и не искам да го направя. Дайте ми разрешително до Красноярск, там ще търся законност и справедливост.

— При мен не намерихте, ще я търсите там, нали — позасмя се Алфьоров и кимна към бутилката. — Хареса ли ви?

— Вкусен е.

— Още по една?

— Може и още по една.

Алфьоров пи, избърса устните си, изчака и Саша да пийне.

— А не се ли страхувате от такава ситуация: ще пътувате до Красноярск по зимния път, аз нямам право да ви дам пари за такива разходки, тъй че заминавате за своя сметка, скъпичко ще ви излезе. Да речем, ще стигнете дотам. Ще се явите в краевото управление на НКВД, а там ще ви кажат: Защо сте дошли тук, документите ви заминаха за Кежма, върнете се да си ги получите от другаря Алфьоров. А? Харесва ли ви такъв обрат?

Саша отмести чашката, гневно изгледа Алфьоров. Стига! Намерил си утринно забавление, безделник такъв!

— Другарю Алфьоров!

Но Алфьоров го прекъсна:

— Но защо така официално? Нали пихме заедно. Наричайте ме Виктор Герасимович.

Но на Саша вече му бе прекипяло, затова повтори:

— Другарю Алфьоров! Извинете, гражданино Алфьоров! Водим безсмислен и унизителен разговор. Официално ви моля да ми дадете документ, че съм отбил срока на наказанието си или писмен отказ, като в него посочите причините.

— Да — замислено издума Алфьоров, — не ме разбрахте. Жалко… Впрочем някой ден ще ме разберете.

Отиде в съседната стая, която му служеше за кабинет, седна до масата, дълго писа, надничаше в някаква папка, после отново продължаваше да пише. Накрая попи написаното с попивателната, стана, върна се в собата.

— Та тъй, Александър Павлович — той иронично натърти на собственото и бащиното му име, — ето ви документ за изтичане на срока. Тук има една графа, вижте я — той посочи, — „къде се изпраща“. Аз ви писах „Кежма“. Това означава, че оттук отивате направо в милицията и срещу този документ там ще ви издадат паспорт, временен, за три или за шест месеца, какъвто ви дадат, вземайте го. Не задавайте никакви въпроси. Щом получите паспорта, днес или най-късно утре заминавайте! Тъкмо утре ще мине пощенската шейна за Тайшет, гледайте да заминете с нея. Пари за път не мога да ви дам, защото ви издадох документ за Кежма, ще се оправите някак, пощальонът няма да ви оскубе много, хвърлете си куфара в шейната, а вие вървете пеша. В Москва не се отбивайте. Заминете за някой нережимен град, сменете временния си паспорт срещу постоянен и пак заминете някъде, по-далеч от Москва. Всички се стремят към сто и първия километър — не ви съветвам, там има прекалено много хора като вас, а вие не сте човек за тълпа, вие трябва да се отделите. Не ви трябват излишни връзки, изобщо не бива да имате никакви връзки. Млад сте, здрав сте, красив сте. Заседяхте се три години на едно място, сега попътувайте, поразходете се по майчицата Русия, погледайте света. С една дума този път трябва да разберете какво ви говоря, съветите ми трябва да ви бъдат от полза. Не ви излъгах, вашите документи наистина не са пристигнали от Красноярск. Но именно затова ви пускам.

След кратка пауза той многозначително добави:

— Именно затова ви казвам: бързайте. На добър път! На сбогуване задържа ръката на Саша.

— Запомнете всичко, което ви казах… Впрочем ние си говорихме само за вашите исторически разкази. Нали?

— Да — твърдо отговори Саша, — само за тях.